Джуд Деверо - Рийган

Дейвид изглеждаше облекчен. Той дори се усмихна едва забележимо.

— Много ви благодаря — каза той с поглед, който говореше много повече от думите му. После бързо излезе от каютата.

— Добре постъпи — каза Рийган, наведе се към Травис и го целуна по бузата.

Той уви ръце около талията й.

— Това не е подходящото място — заяви той сърдито, притегли я върху гърдите си и я целуна по устата.

Тя уви ръце около врата му и се отдаде на настоятелните му целувки. Толкова дълго го беше докосвала по безплътен начин, че тялото й копнееше за нежността му. Тихо се засмя, останала без дъх от целувките му.

— Преди час беше твърде слаб, за да станеш.

— Все още не ми се става, но това няма нищо общо със слабостта — отговори той и започна да разкопчава роклята й.

Рийган веднага скочи от леглото.

— Предупреждавам те, Травис Станфорд! Ако скъсаш още някоя от хубавите ми рокли, ще спра да говоря с теб!

— Нямам нищо против — отговори той, отметна завивката и й показа колко силно я желае.

— Боже мой! — ахна тя. Пръстите й зашариха трескаво по копчетата на роклята. Толкова бързо не беше се събличала през живота си.

Скочи при него в леглото, зарови лице във врата му, потърка голите си бедра о тялото му. Дълго беше чакала този миг и нейната готовност да го приеме беше не по-малка от неговото желание. Когато се опита да го привлече върху тялото си, той се възпротиви.

— Не, моя малка грижовнице — каза той с гърлен смях, вдигна я с двете си ръце и я положи като кукла върху члена си.

Беше изненадана от действието му, почти шокирана. Травис я наведе нежно напред, целуна гърдите й и този шок се превърна в сладостно усещане. Ръцете му се плъзгаха надолу-нагоре по гърба й, а устните му галеха гърдите й. Никога досега не бяха възбуждани наведнъж толкова чувствителни зони по тялото й.

Когато сложи отново длани на хълбоците й и започна нежно да я вдига и спуска, тя бързо улови и се нагоди към този ритъм. Мускулите на краката й бяха заякнали от вървенето по люлеещата се палуба и на нея й хареса сама да определя такта на тази люшкаща любовна игра. Наведена над Травис, докосваща с гърдите си горната част на тялото му, тя отгатваше по лицето му кое движение му харесва най-много.

С растяща възбуда тя беше надвита от собствения си ритъм и движенията й станаха по-бързи. В този миг Травис я прегърна, претърколи я по гръб и проникна бурно и дълбоко в нея, докато една вълна на блаженство изпълни телата им.

Изтощен, отпуснат и окъпан в пот, той се строполи върху нея, а Рийган го притисна усмихната още по-плътно към себе си. Наслаждението й се беше усилило от факта, че тя сама ръководеше любовния акт. От това, че беше успяла да превърне толкова силен и своенравен мъж като Травис в покорно и нежно същество, в нея се роди ново, щастливо преживяване, което с усмивка взе в съня си.

Рийган лежеше слаба и трепереща на койката, сгушила глава във възглавниците, докато Травис притискаше челото й с мокра студена кърпа. Погледна с благодарност към него и с усилие се усмихна.

— Защо ли и аз се разболях от морската болест? — оплака се тя, сякаш това беше нейна лична вина.

Травис не каза и дума, грабна нощното гърне с повърнатото и излезе на палубата, за да излее съда в морето.

Рийган остана да лежи неподвижна в леглото. Беше прекалено немощна, за да стане. Глождеше я подозрението, че съществува връзка между тази нова болест и онова, което занимава ума й. Не можеше да обясни на Травис колко се боеше от Америка, защото в една чужда страна щеше да разчита само на себе си, заобиколена от хора, чийто език често едва разбираше.

Беше минал почти месец от бурята и напоследък тя не правеше нищо друго, освен да помага на Сара при шиенето на дрехите й. Вече нямаше каквито и да е интимности с Дейвид Уейнрайт — не правеше никакви опити да разпалва ревността на Травис. По-скоро прекарваше цялото време заедно с Травис, разговаряше с него, хранеше се с него, спеше с него. Откриваше нови способности у него: така например той умееше да разказва занимателни истории за своите приятели и познати във Вирджиния. Към тях спадаха Клей и Никол Армстронг, една необичайна съпружеска двойка, защото Клей, без да подозира, се беше венчал задочно за съвсем непозната жена, когато бил сгоден за друга. Рийган се смя до сълзи, когато Травис й описваше комичните перипетии на това странно бракосъчетание и лудориите на племенниците на Клей.

Той й разправяше и за по-малкия си брат Уесли, и на Рийган й трябваха дни, за да се досети, че Уес не беше кърмаче, а млад мъж. Нощем горещо молеше бога да помага на всички, които са живели под ботуша на Травис. За щастие изглежда към тях не спадаха съседите му, Бейкъс, а и другите хора, които живееха по-нататък, нагоре и надолу по реката.