Джуд Деверо - Рийган

Изглежда дълго се бе люшкала между палубата и небето полувисяща, полуседяща, докато чу под себе си силни викове. Продължаваше да не отваря очи. Страхът тежеше като олово върху клепачите й.

— Травис! — викаха отблизо и — мисис Станфорд! — от по-голямо разстояние. Това трябваше да е гласът на капитана.

В този миг се престраши и отвори очи, но и сега не надви себе си да погледне наляво, където Травис беше омотан във вантите.

Така и не разбраха кой пръв избухна в смях. Може би нямаше нищо смешно, ала облекчението на матросите, че най-сетне са излезли от бурята, след като последните отвесни вълни едва не обърнаха кораба, беше толкова голямо, че гледката с двамата им се стори безкрайно забавна.

Рийган висеше три метра над главите им във вир-вода тънка муселинова рокля като риба в мрежа, голите й бедра бяха пъхнати през две дупки във вантите, омотала дебелото въже два пъти около тялото си, а с едната си ръка държеше здраво въжето, навито около крака на Травис. На това въже висеше мъж два пъти по-едър и по-тежък от нея. Той обаче се беше облегнал удобно във вантите, все едно че спеше в хамак. Изглеждаше така, сякаш малко момиче водеше за каишка странно, грамадно животно.

— Престанете с вашите насмешки и свалете двамата от мачтата! — сопна се капитанът.

Ободрена от смеховете, Рийган най-сетне се осмели да погледне към мястото, където трябваше да се намира Травис. И тъй като беше много близо до него, ясно видя кръвта, която се стичаше по слепоочията му.

Тримата матроси, които се качиха при нея, видяха в какво състояние е Травис и смехът им секна.

— Вие му спасихте живота — каза единият със страхопочитание. — Дори не забелязва, че искаме да му помогнем. Ако не бяхте го завързали за вантите, със сигурност щеше да падне през борда.

— Как е той?

— Още диша — отговори й матросът.

— Не, не — съпротивляваше се тя на матросите, които искаха да й помогнат — най-напред отнесете Травис на безопасно място.

Долу всички се смаяха, когато разбраха какво е сторила Рийган, а матросите отвръщаха с респект очи, вместо да зяпат необезпокоявани голите й бедра.

Подкрепяна от един матрос, Рийган се върна на палубата. Трудно й беше да си представи, че се е катерила нагоре и какво усилие й беше струвало спускането от тази височина.

Усети опората под краката си и последва в каютата мъжете, които се грижеха за Травис. Когато минаваха покрай кабината на Уейнрайт, един матрос промърмори, че съседът й спи. Рийган кимна разсеяно. Мислите й се въртяха само около Травис.

В каютата пристигна корабният лекар и прегледа раната на главата му.

— Трябва да го е ударила стенгата на грот-мачтата, когато бурята я прекърши — заяви лекарят и хвърли любопитен поглед към Рийган. — Както чух, вие сте попречили да падне през борда в морето.

— Ще оздравее ли? — попита Рийган, като отмина забележката на лекаря.

— Това никога не се знае при наранявания на главата — отвърна лекарят. — Случва се понякога раната наистина да заздравее, но мозъкът да не работи. Срещу това сме безсилни. Опитайте се да му давате да пие вода и да лежи спокойно. Съжалявам, че не мога да направя нищо повече за него.

Рийган само кимна докато махаше мокрите кичури от челото на Травис. Корабът все още се люлееше силно, но като си помислеше за страховитите часове в разбеснялото се море, платноходът се движеше сега така спокойно във водата, сякаш беше дъска. Обърна се към един от матросите, застанал до вратата, и го помоли да й донесе сладка вода.

Когато остана сама с Травис в каютата, първото, с което се залови, беше да го съблече — една съвсем не лесна задача при неговото мечешко тегло. После извади няколко сухи завивки от куфара си и загърна голото му тяло в тях. Едва приключила с тази работа, на вратата се почука.

Беше Сара Тръмбъл, която попита дали може да помогне с нещо на Рийган.

— Един от матросите ми разправи невероятната история, че в разгара на бурята сте се качили на мачтата и там сте завързали Травис. Нося ви това ведро!

Рийган взе от Сара кофата, която й подаваше.

— Благодаря ви, нямам нужда от помощ — каза тя с унил глас и посочи с глава към съседната каюта. — Вероятно бихте могли да направите нещо за младия Уейнрайт.

На Сара й беше достатъчно да хвърли само един поглед към лицето на Рийган, за да разбере колко зле беше Травис.

— Бъдете сигурна, че всички на борда ще се молят за вас — каза тя тихо и стисна ръката на Рийган.

Сара си замина, а Рийган се залови най-напред с почистване раната на Травис. Зеещата, не особено дълбока рана явно беше от силен удар с тъп предмет. За нея знаеше повече Травис, но той лежеше в безсъзнание. После разтри цялото му тяло, както лежеше безжизнен пред нея на леглото. Загърна го в топли завивки, изпъна се до него и го прегърна. Вярваше, че ще успее да го върне към живот със силната си воля.