Джуд Деверо - Лея

Икономката на енорийския свещеник донесе водата. Очите й бяха изцъклени от ужас. Рийган коленичи до Никол. Без да обръщат внимание на мъжете в средата на стаята, те започнаха нежно да мият момичето:

— Мислиш ли, че след всичко това Кимбърли ще иска да се омъжи за Уес? — в гласа на Рийган имаше надежда.

— Вероятно — отвърна Никол.

Съпругата на Травис разочаровано сви рамене.

— Чудя се как се е отдала на Уесли, след като е била девствена и защо след това се е върнала при баща си. Ти нали знаеш за сестра й?

— Чух — отговори Никол. Повдигна вежди и погледна приятелката си. — Замисляш ли нещо?

Рийган изглеждаше съвсем невинна. Кимна към уплашения проповедник.

— Тези двамата изплашиха преподобния. Кажи на Клей да изведе Уес навън, а пък аз ще изведа Травис. Искам да говоря с това момиче.

За да привлече вниманието на съпруга си, тя трябваше да застане с крехкото си тяло между двамата спорещи мъже и да удря с юмруци по гърдите му.

— Тишина! — Извика тя. — Идете да се карате другаде.

— Ако ти ще ми казваш какво да правя… — започна Травис, но Клей хвана ръката му.

— Да излезем навън, момичето е болно. — С глава посочи лежащата на кушетката Лея.

— Грешници! Всички жени са грешни! — Изписка Илайа, но Армстронг го хвана за ръка и го издърпа навън след Травис и Уесли, които продължаваха спора си вече през смях. Преподобният ги следваше на пръсти.

В стаята настана тишина.

— Така е по-добре — въздъхна Никол. — Как издържаш двамата под един покрив?

— Покривът е голям — отговори Рийган. — Но колкото повече остаряват, стават по-лоши. Не! — Бързо каза на Лея, която се опитваше да седне. — Просто лежи спокойно.

— Моля ви — прошепна Лея през подутите си напукани устни — трябва да си отида сега, докато него го няма.

— Не можеш да си отидеш. Съмнявам се, че изобщо можеш да вървиш. Сега лежи спокойно.

— Мисля, че трябва да я заведем у дома и да я нахраним — каза Рийган. Думите „и да я измием“ останаха неизказани.

— Не — отговори Лея. — Не искам да създам проблеми на Уесли. Нека се ожени за Кимбърли. Съжалявам много за бебето.

Двете жени се спогледаха.

— Откога го познаваш? — попита Рийган.

— Винаги — прошепна момичето и се облегна на възглавниците.

Погледна ги с едното си отворено око. Приличаха на ангели. Бяха изключително хубави, с пухкави като облаци тъмни коси и рокли от материя, тъкана от боговете.

— Трябва да си вървя — каза Лея.

Рийган нежно я побутна и постави мокра кърпа на подутото й лице.

— Винаги си познавала Уесли, а само един път си била с него?

Тя се опита да се усмихне с подутите си устни:

— Виждала съм го само два пъти.

Изрече това и сякаш се унесе в полусън.

Госпожа Травис седна.

— Искам да чуя останалата част на тази история. Какво прави Уесли с момиче като това, когато от него се очаква да бъде верен на Нейно Кралско Височество Кимбърли?

— Нейно Кралско — повтори с усмивка Никол. — О, Рийган, нали не си я наричала така пред Уес?

— Не, но един път го направих пред Травис. Глупави мъже! И двамата мислят, че тя е олицетворение на женствеността. Знаеш ли, аз по-скоро бих предпочела да видя Уес женен за това… — тя посочи към обезобразената Лея — отколкото за милата и прелестна госпожица Шоу.

Преди да получи отговор, вратата се отвори и вътре се втурна Бес Саймънс, сестрата на Лея.

— Ще го убия — извика тя. Падна на колене и хвана безжизнената ръка на Лея. — Жива ли е? Ще го убия!

— Тя е жива. Кого имаш намерение да убиваш, баща си, или Уесли — попита Рийган и се надвеси над Бес.

Сестрата избърса една сълза.

— Стареца. Лея получи това, което си просеше от господин Станфорд.

— Ооо…? — с интерес възкликна Рийган, като помогна на кръчмарката да се изправи. — Значи това момиче само се е хвърлило на врата на Уесли?

— О, да. Глупаво момиче — тя погледна мило към спящата. — Би направила всичко за господин Станфорд.

Двете дами заедно я поведоха към един стол.

— Разкажи ни — казаха в един глас.

За няколко минути Бес им разказа цялата история.

— Значи Лея е помогнала на Клей да ме намери на онзи остров — каза замислено Никол.

— И тя е обичала Уесли през всичките тези години? — добави Рийган.

— Това не е истинска любов — отвърна сестрата. — Тя не го е виждала през това време. Но винаги си е мислила, че е влюбена в него.

— Това е по-добре от Кимбърли — сякаш на себе си промълви съпругата на Травис.

— Рийган… — предупредително се обади Никол — не мисля, че харесвам мислите ти.