Джуд Деверо - Лея

Уесли мислеше за всичко, което трябва да свърши, преди да заминат за Кентъки. Те ще се венчаят в неделя, ще прекарат прекрасната първа нощ в плантацията Станфорд и ще потеглят рано в понеделник сутринта. На новото място ги чакаше земята на Уес с нова къща, плевня и добитък, за който се грижи един съсед. За пръв път в живота си той ще живее на място, където няма да го сравняват с брат му.

Докато размишляваше върху това, страничната врата на църквата се отвори с трясък. Това накара преподобния Смит да спре за момент монотонната си проповед.

Влезе старият Илайа Саймънс. Лицето му беше почервеняло от гняв. Зад себе си влачеше една от дъщерите си. Ръцете й бяха завързани с въже. Лицето й беше толкова подуто и обезобразено от бой, че бе невъзможно да се разпознае коя точно е тя.

— Грешници, — изкрещя старецът — седите в господния дом, а всички сте прелюбодейци.

Той така силно блъсна девойката напред, че тя се спъна и падна на колене. А когато Илайа я дръпна назад за косата, стана ясно, че е бременна. Твърдият й объл корем стърчеше пред измъченото и слабо тяло.

— Травис — извика Рийган умолително, но Травис бе станал вече, решен да спре стария човек. Бащата извади пистолет от джоба си и го насочи към главата на момичето:

— Блудницата не заслужава да живее.

— В господния дом! — възкликна преподобният.

Илайа тръгна към пастора. Влачеше дъщеря си след себе си.

— Погледни я! — извика той, като дърпаше главата й силно назад, за да видят силно издутият й корем. — Кой грешник е направил това?

Проповедникът искаше да слезе, но старецът натисна пистолета плътно към слепоочието на момичето. Тя изглеждаше полужива. Едното й око беше подуто и затворено, а другото — уморено и сведено надолу.

Травис бавно тръгна към тях:

— Илайа — каза той успокоително — ще намерим кой го е направил и той ще се ожени за нея.

— Дяволът го е направил — извика той с отметната назад глава.

Цялото паство, приковало поглед в него, ахна.

— Не — каза спокойно Травис, като приближаваше съвсем бавно към него. — Мъж го е направил и ние ще го накараме да си признае и да се ожени за нея. Дай ми сега пистолета си.

— Няма мъже — каза Илайа. — Наблюдавах я ден и нощ. Не съм я изпускал от поглед. Исках да я направя добра и безгрешна. А тя… — Той изви назад ръцете й. — На дванадесети септември тя прекара цялата нощ навън. На другия ден аз се опитах да я накарам да се покае. Но тя е родена блудна и ще умре като блудница.

Уесли, чието лице ставаше все по-бяло, усети как светът около него се сгромолясва. Знаеше, че момичето е Лея, с която бе прекарал един час и чиято кръв на девственица бе видял на наметалото си на следващата утрин. Изобщо не се усъмни, че детето в утробата й е негово. Ако признаеше вината си, вероятно нямаше да го задължат да се ожени за нея, но едва ли Кимбърли би простила единствената му малка грешка. Но ако замълчеше, момичето Лея би загубило живота си. Той се изправи.

— Стой надалеч от това, Уес — просъска Травис през зъби. Уесли погледна към стареца.

— Аз съм бащата — каза ясно той.

За момент всичко утихна. Първият звук, който се чу, бе хлипането на Кимбърли.

— Вземи грешницата — изпищя Илайа и бутна момичето надолу по стълбите. Уесли и Травис заедно поеха Лея в ръцете си преди тялото й да докосне пода. Травис се спусна да изтръгне пистолета от ръцете на лудия. Всички се раздвижиха. Хората развълнувано излязоха от църквата. Стивън придържаше Ким, която вървеше с гордо вдигната глава и сухи очи. Клей, Никол, преподобният Смит, Травис и Илайа последваха Уесли в църковната канцелария. Рийган повдигна полите на роклята си и изтича през страничната врата към дома на енорийския свещеник, откъдето поиска гореща вода и чисти кърпи. Когато се върна, навсякъде цареше хаос. Момичето лежеше безжизнено на канапето. Въжетата бяха махнати. Никол бе коленичила до нея. Намръщен, Илайа седеше на един стол. Клей се бе изправил до него. Преподобният Смит се беше свил страхливо в един ъгъл, а в средата на стаята Травис и Уесли крещяха един срещу друг като два разярени бика.

— Мислех, че имаш достатъчно разум, за да стоиш настрана от девствени момичета.

— Тя се нахвърли върху мен като разгонена кучка. Как можех да разбера, че това не й е професия. Дори й платих.

— Глупак! Защо тогава трябваше да се представиш за светец и да си признаеш пред всички? Бих могъл да се справя с положението.

— Както уреждаш всяко нещо в живота ми — извика Уесли със стиснати юмруци.