Джуд Деверо - Лея

— Аз искам да знам всичко за теб — призна тя със сърдечна искреност.

— Няма какво толкова да се каже. Срещнахме се преди две години, когато тя дойде да посети брат си Стивън Шоу. Родителите им са починали, когато били малки и Кимбърли била изпратена да живее на изток при чичо си и леля си, а Стив е останал тук при роднини.

Думите на Уесли, че няма какво да се каже, се превърнаха в едночасов възторжен разказ. Двадесет подобни на него мъже се бяха влюбили от пръв поглед в красивата му годеница. Уес трябвало упорито да я ухажва в продължение на две години, за да я спечели. Разказваше колко хубава, мила, деликатна е Ким, колко е добра, как обича красотата, книгите и музиката.

Лея стисна халбата толкова здраво, че кокалчетата й побеляха.

— Ще се жените ли скоро — прошепна.

— Рано напролет, през април. След това тримата заедно със Стивън заминаваме за новия щат Кентъки. Там купих земя.

— Ще напуснеш Вирджиния? — попита учудено тя. — А какво ще стане тук с плантацията?

— Мисля, че Вирджиния не е достатъчно голяма за мен и брат ми. В продължение на тридесет и четири години ме наричат малкия брат на Травис. Това ме кара да желая да имам своя собствена плантация. Освен това ми харесва да започна отначало с красива съпруга на съвсем ново място.

— Няма да се върнеш — прошепна тя.

— Вероятно не — отговори той, като се мръщеше на настойчивостта й. Въпреки погледите и миризмата й тя го привличаше. — Дъждът спря. По-добре е да си тръгвам. — Изправи се. — Удоволствие бе за мен да се запознаем. — Подхвърли няколко монети на масата, за да плати напитките. — Ще се видим идната седмица, Бес — извика той и се запъти към вратата.

Само след секунда Лея тръгна след него. Бес я хвана за ръката:

— Сигурна ли си, че знаеш какво правиш?

Лея рязко се дръпна.

— Винаги съм мислила, че ти искаш да се забавлявам с мъжете.

— Да се забавляваш да, но боя се, че ти си омаяна от Уесли Станфорд. Той ще те нарани по-зле и от татко. Ти нищо не знаеш за мъжете. Всичко което знаеш е как се оре и как се търсят диви растения за ядене. Ти не знаеш…

— Може би ще се науча — изсъска Лея. — Обичам го, а той ще замине скоро. Имам единствена възможност и ще се възползвам.

— Моля те, Лея, не тръгвай след него. Нещо ужасно ще се случи. Зная, че ще се случи.

— Нищо ужасно няма да се случи — каза кротко Лея и излезе.

Уесли тъкмо се качваше на коня.

— Ще ме откараш ли донякъде? — попита тя, като се препъваше по пътеката.

Уес стоеше мълчаливо, гледаше я на лунната светлина и желаеше с цялото си сърце да си отиде. В нея имаше нещо плашещо. Сякаш съдбата ги събираше. Това, което щеше да се случи, изглеждаше неизбежно. По дяволите, той беше толкова верен на Кимбърли откакто се бяха сгодили, и смяташе да остане такъв до сватбата. Не го притесняваше толкова възможността да бъде с Лея, колкото нейната настойчивост и сериозност. Защо, проклетницата, беше запазила монетата през всичките тези години?

— Да повървим — каза той и хвана юздите на коня.

Искаше да избегне допира на малкото й слабо тяло, затова отказа да язди с нея.

През целия си живот Лея никога не се бе чувствала толкова жизнена. Беше с мъжа, когото обича. За този миг бе мечтала още от дете. С едната ръка стисна монетата в джоба, а с другата хвана Уесли под ръка.

Той я погледна. Дали от прикритието на мрака, или от въздействието на лунната светлина, но тя определено изглеждаше красива. Раните и драскотините, които преди му бяха попречили да види плътните й устни и големите й прелъстителни очи, сега не се виждаха. Той въздъхна и тръгна с нея.

Сърцето на Лея биеше бързо. Съзнанието й, притъпено от трите халби бира, й казваше, че Бес е права, тя няма работа тук. Друга част от нея й говореше, че това е единствената й възможност, и че тя трябва да се възползва от нея. По-късно, когато Уесли бъде на новото далечно място, а тя продължава да се грижи за семейството си, ще си припомня тази нощ. Възможно е той отново да я целуне.

Мислейки си за всичко това, тя го погледна, а Уесли, без въобще да мисли за нищо, се наведе и я целуна. Тя омекна в ръцете му. Тялото й беше крехко и сякаш чупливо в здравите му мъжки ръце. Устните й бяха затворени съвсем по детински. Той се отдръпна. Очите му блестяха. В това момиче се съчетаваха чертите на опитна проститутка и девствена невинност. Все още със затворени очи, тя му поднесе устните си и той ги разтвори. За момент си помисли, че тя бързо схваща. След това всички мисли изчезнаха.