Джуд Деверо: Лея

— Не бях сигурен дали е отворено. Бен никога ли не ти дава свободна вечер?

— Само когато е сигурен, че ще я оползотворя добре. А сега трябва да намерите друг, с когото да прекарате вечерта — подразни го тя. — Аз се връщам зад тезгяха. Седнете и ще ви донеса нещо за пиене.

Поведе го към едно сепаре, като се стараеше през цялото време да го държи с гръб към все още стреснато гледащата Лея. Той се мъчеше да отмести обгръщащите раменете му ръце и се подсмиваше:

— Какво се опитваш да ми направиш, Бес?

Тогава видя Лея. Кръчмарката забеляза трепването в погледа, с което опитният мъж преценява мястото на една жена в обществото.

— Коя е хубавата ти приятелка, Бес?

„Обноски“, помисли си тя. Тези хора ги учат на това още от люлката.

— Това е сестра ми Лея — каза тя. — Лея, време е да си тръгваш.

— Рано е. — Девойката пристъпи напред към светлото. Бес я изгледа с очите на непознат и откри само бедност и мизерия, надвиснали над нея като черен облак. В този момент Лея бе забравила за външния си вид. Очите й бяха вперени в Уесли. Той започна да я разглежда преценяващо:

— Дали двете дами биха изпили заедно с мен бутилка ейл?

Кръчмарката застана между него и Лея. В своята невинност момичето гледаше любимия си така, както би гледала само една проститутка.

— Аз трябва да работя, а Лея ще си върви.

Тя настойчиво погледна сестра си.

— Нямам нищо неотложно у дома — ловко отвърна другата и се приближи към него. — Аз с удоволствие бих пила с вас, Уесли.

Тя изрече името му така, сякаш го е изговаряла стотици пъти на ден (което правеше), без да забележи как той повдигна вежди. Седна. Гледаше го с очакване.

— Питието е добро — каза тя.

Уес погледна мръсното й наранено лице. Седна срещу нея:

— По едно за двамата — тихо поръча. Бес гневно се запъти към бара.

— За Бен ли работиш? — попита Уес.

— Аз все още живея със семейството си.

Очите й го поглъщаха. Мъчеше се да запомни всяка черта и извивка на лицето му.

— Успяхте ли да намерите съпругата на вашия приятел? — припомни тя първата им среща.

Отначало той нищо не разбра.

— Съпругата на Клей? — усмихна се озадачен. — Не е възможно ти да си малкото момиче, което ни помогна тогава!

Замечтано и с благоговение Лея извади златната монета от джоба на полата си и я постави на масата. Уес беше безкрайно изненадан. Взе я, поднесе я към светлината. Видя вдлъбнатината, която се беше получила на повърхността й.

— Как стана това? — попита.

— С нокът — обясни тя с усмивка. — Отне ми доста време да я направя. Страхувах се, че ще я загубя, ако не я нося постоянно със себе си.

Уес се намръщи. Остави монетата на масата. Помисли си, че е много странно това момиче да запази златото, след като очевидно се нуждае от толкова много неща. Косата й беше толкова мръсна и мазна, че той не можеше да определи какъв цвят е всъщност. Тя протегна ръка да вземе монетата и докосна пръстите му. Затаи дъх. Хвана дланта му с два пръста, като се чудеше на чистотата на ноктите му и на големите му ръце.

Бес донесе двете халби. Погледна Лея:

— Господин Станфорд — започна тя — защо не разкажете на сестра ми за младата си годеница? Лея с удоволствие би изслушала колко красива е тя, как хубаво танцува и какви прекрасни дрехи има.

Уес отдръпна ръката си и се засмя:

— Защо не й разкажеш ти, Бес? Явно знаеш много за бъдещата ми съпруга.

— Добре.

Взе един стол от съседната маса и тръгна към тях, но погледна към Лея и се спря.

— Предпочитам да чуя какво ще каже Уесли — каза студено малката сестра.

Произнесе тези думи съвсем спокойно, но очите й пронизваха Бес. Кръчмарката не успя да издържи погледа й и се отдръпна. Защо ли се мъча да я закрилям, помисли си. Не беше ли това, което тя искаше от нея? Само ако не бе толкова сериозна! Въздъхна и ги остави сами.

Уес гледаше мършавото момиче през парата на питието си и се чудеше от колко ли време е проститутка. Въпреки отблъскващия си вид, тя определено привличаше мъжкото внимание. Начина, по който го гледаше, го караше да се чувства така, сякаш цял живот е чакала точно него. Ласкаеше го и го смущаваше. Държеше се така, сякаш той й дължи нещо.

— Какво казваше, Уесли? — Тя се наведе към него и той усети миризмата на тялото й.

— Кимбърли — започна с половин уста той. По-добре да мисли за Ким и господ да му е на помощ. Той би могъл да бъде омагьосан от нея. — Сигурна ли си, че искаш да ти говоря за това? Знам, че никоя жена не обича да слуша за друга.