Джуд Деверо: Спомен

— В живота парите не означават нищо — поясни Нора. — Нито пък успехът. Може да си царица и пак да не направиш нищо с живота си.

Британското кралско семейство е доказателство, нали?

— От какво се състои успехът? — попитах аз, като изоставих сарказма, за да чуя и нечие друго мнение.

— Да даваш и да получаваш любов — отвърна тя.

Любов, помислих си аз. Любовта е нещо, за което пиша. Особено да дариш любов на някой мъж. Но в момента не разполагах с мъж от плът и кръв, когото да обичам.

— Имам приятели — чух се да изричам. — Обичам много хора и те ме обичат. — Звучах като капризно дете.

— Не — отсече тя. — Става въпрос за нещо друго.

Вероятно съм изглеждала раздразнена или сякаш всеки момент ще се разплача — нещо, което точно отговаряше на настроението ми. Склонна съм към самосъжаление и нейната констатация, че не съм щастлива, отприщи у мен някои спомени. Бях дочула, че сватбата на Стийв била великолепна.

— Сигурно трябва да обясня — продължи Нора. — Много жени могат да са щастливи с всеки или… Е, може би с един от всеки двадесет мъже. Но те не изискват много. Мечтаят за някой симпатичен мъж, който ще ги издържа, ще си играе с децата. Те…

— Всяка жена го иска.

Имам ужасния навик да прекъсвам хората. Мога да съществувам единствено в Ню Йорк, където хората говорят един през друг.

— Да, точно това казвам и аз — продължи Нора с втренчен в мен поглед, който подсказваше, че съм се държала невъзпитано и че духът й е по-силен, отколкото смятах първоначално. — Повечето жени искат мъжът да е добър с тях и те го избират по сходство, раса, пари, образование и други подобни.

После млъкна. Добре, помислих си, поднесе ми пролога, но къде е същината на историята? Чудех се какво да кажа, защото тя сякаш чакаше да проговоря.

Понякога мисълта ми е като бръснач, но друг път сякаш заспива.

— Е — попитах накрая, — а аз какво искам?

Нора ми се усмихна така сладко, че за миг си помислих, че съм в първи клас и току-що съм получила червена точка от учителката.

— Ти — подхвана тя с игриви пламъчета в очите — искаш всичко. Искаш Велика Страст, Голяма Романтика. Искаш звездите и луната. Искаш мъж, прекрасен и силен, и едновременно с това нежен и слаб, мъж привлекателен и талантлив, и… — Направи пауза, вторачи се в очите ми и продължи: — Искаш мъж, който да може да обича. Да обича с цялото си същество, така както ти ще го обичаш.

Отпуснах се на стола. Не бях в състояние да откъсна очи от нея. За месеци терапевти, самоучители, гледачи на ръка, астролози — всички вкупом — не бяха разкрили за мен толкова, колкото тази жена за няколко минути.

— Да — едва, прошепнах аз. — Искам всичко това.

Бях така развълнувана, че нямах сили да говоря.

За жалост Нора ме погледна строго.

— Ще трябва да се задоволиш с по-малко.

В главата ми започна да се избистря. За какво всъщност говорехме? Чувството ми за хумор се възвърна.

— Добре — съгласих се аз. — Ще се задоволя и с половината. Имаш ли привлекателни братовчеди? Но не червенокоси. Не ги харесвам.

Нора дори не се усмихна.

— Не. Никой няма да те задоволи. Ще го познаеш, когато го видиш.

Настроението ми се развали. Аха, значи се оказа една от ония, дето ти пробутват номера ще-го-познаеш-когато-го-видиш. А аз исках адрес или поне телефонен номер. Исках някой, който ще изтика Джами от ума ми.

Нора ме гледаше, сякаш пак четеше мислите ми. Нека се рови в съзнанието ми колкото иска. Каквото и да имаше в главата ми, вече бе записано на хартия и продадено на издателството ми. И ако тя „виждаше“ Джами, можех честно да кажа, че той просто е един от моите хартиени герои.

— Е — започнах аз с неприятен тон, — предсказваш ли бъдещето или само съобщаваш неща, които не може да се случат?

— Твоето бъдеще е твоето настояще. Ако желаеш, така да бъде.

По дяволите! Ненавиждам неясния изказ. Мразя истории с мистични празнословия — какво казало Слънцето на Луната. Ако в някоя от моите книги напишех нещо от рода на това, което Нора ми каза, Дариа щеше да ми се изсмее и да ми обърне внимание, че е пълна безсмислица.

Реших да въведа малко логика в разговора ни.

— Първо заявяваш, че ме чака прекрасен мъж, а после — че останалата част от живота ми ще остане непроменена. Предполагам, това означава, че дори няма да срещна този мъж. Казваш, че животът ми е такъв, какъвто го искам, което вероятно значи, че дори да срещна този мъж, може да се окажа достатъчно глупава и да му обърна гръб.

— Да.

Еее! Смятах да я накарам да ми обясни, а не да се съгласява с мен. Втренчих се в нея, за да я притисна.