Джуд Деверо - Спомен

— Кога и къде ще срещна този изумителен мъж?

Тя не се поколеба нито за миг:

— След три прераждания.

Не можех нито да мисля, нито да говоря; просто седях и я гледах.

Тя май се досещаше, че ме е шокирала. Когато питах за бъдещето си, имах предвид, да кажем, близките десетина години.

— Ще бъдете щастливи заедно — увери ме тя, сякаш можеше да ме утеши. — Но имаш да научиш много неща, преди да го намериш.

Съвзех се достатъчно, за да се засмея.

— В коя библиотека да отида, за да науча тези неща? Ако си взема изпита по-рано, мога ли да получа този мъж за Коледа?

Започвах да си мисля, че Нора не притежава никакво чувство за хумор (каквото е моето определение за хора, които не се смеят на шегите ми), защото тя продължи да ме гледа, без дори да се усмихне. Продължаваше да мълчи и аз обобщих:

— Не мога да имам мъж, защото не съм научила разни неща и защото нещо ми пречи, така ли?

Тя кимна.

— Имаш ли някаква представа какво ми пречи?

— Ще трябва да поработя още.

Тук аз се усмихнах: аха! Номерът с прекарване на сребро през дланта, помислих си. Сега ми съобщава, че седмици наред трябва да й плащам хиляди долари, за да „открие“ този мъж за мен.

От моята самодоволна усмивка и, предполагам, от прочита на мислите ми Нора почервеня. Почервеня като ядосан човек.

— Изглеждам ли ти богата? — заядливо рече тя. — Смяташ ли, че вземам огромни суми от хората, за да им помогна? Мога да усетя, че си доста разтревожена, затова дойде и ми постави въпросите си, но в същото време не искаш да повярваш на нищо, което ти казвам. Истината е, че не желаеш да се опознаеш. По някакъв начин искаш да използваш това, което ти казвам, за да изкараш повече пари. Ти се интересуваш от парите, не аз.

Не мога да опиша как се почувствах! Струваше ми се, че от срам мога да се смаля толкова, че да мина под вратата. Е, може би наистина възнамерявах да използвам казаното от нея в някоя следваща книга. И вярно, че седях там и вътрешно се надсмивах. Ако тя бе някой друг, щях да й плащам, за да си правя справките при нея, но понеже за обществото тя бе шарлатанка, се държах най-малкото непрофесионално.

Поех си дъх за пореден път и се извиних.

— Да — признах аз. — Права си. Вечно търся нов материал за книгите си.

Поуспокоих се и я попитах за най-впечатляващите й клиенти. Не каза и дума. Нито думичка.

— Ако искаш да разбереш какво правя и как работя, трябва да се насочим към теб. Според мен твоят проблем е в миналите ти животи.

Наложи се да си прехапя езика, за да не се разсмея. Да не би да не знаеше, че хората не вярват в прераждането? В главата ми забушуваха мисли за това как всичко е на погрешна основа и най-отчетливата беше повторение на казаното веднъж от моята обичана и великолепна редакторка: „Не е важно дали е истина или не. Историята е страхотна.“

Замислих се. Минали животи; двама души се обичат; следва огромна трагедия; след това отново и отново се срещат. Изключителна романтика! Възхитителна история! Джами и аз можем… Не, исках да кажа, Джами и героинята ми могат да…

Изведнъж осъзнах: целият ми проблем е, че нямах „сюжет за книгата“. Не че бях привързана към книжен герой, но просто се нуждаех от нещо ново и различно, за което да пиша. Какво по-великолепно от темата за минали животи?

Написах на Нора чек за неколкостотин долара, като реших, че са добре вложени пари за изследователски цели, ангажирах часове при нея през цялата следваща седмица и си тръгнах към къщи, където възнамерявах да ознаменувам събитието с един джин-тоник.

Вече си представях списъка с бестселъри в „Ню Йорк таймс“ и се опитвах да измисля заглавията на бъдещите си творби.

Но стана така, че същата вечер не се отдадох на празненство. Вместо това се озовах на балкона и започнах да се взирам в заградените със стъкло апартаменти наоколо; както обикновено музика от „Травиата“ на Верди (той е човек, който определено е отишъл в Рая) се носеше из въздуха, а аз мислех за думите на Нора.

Хората вечно се притесняват какво впечатление оставят; всеки е склонен да вярва на това, което вижда. Ако посетите адвокат, облечена в сако от „Шанел“, мога да гарантирам, че ще ви удвоят тарифата. Ако отидете на писателска конференция и участниците знаят за вашите успехи деветнадесет пъти подред в списъка на бестселърите на „Ню Йорк таймс“ — те решават: о, тя е най-щастливият човек на земята. Само да имах нейните успехи, и моите проблеми щяха да са решени.

Как само ми се ще да ставаше така. Повечето хора смятат, че огромното богатство може да реши проблемите им, но едновременно с това жадно четат всякакви истории за злочестините на богатите.