Джуд Деверо: Спомен

Нямам представа какво щеше да се случи и докога щеше да продължава всичко това, ако не бях срещнала Нора. Като паяк в мрежата си, тя седеше в офиса си с огромен червен неонов надпис АСТРОЛОГИЯ срещу салона на фризьорката ми. Докато седях с намазана глава (косата ми е руса до бяло затова използвам оцветители, за да я накарам да изглежда „по-естествена“ — съдба, какво да се прави, нали?), си помислих: защо да не си направя хороскоп?

Казвам, че Нора е като паяк, защото скоро констатирах, че разбира от астрология по-малко от мен дори. Сложила е обявата, за да привлича хора. Всъщност Нора е ясновидка и щом поисках да ми направи хороскоп, предложи:

— А какво ще кажете за един сеанс?

— Готова — отвърнах аз и с тази единствена дума започна всичко.

— Ти не би трябвало да си тук — започна астроложката Нора. — Къде би трябвало да си?

— Пред компютъра?

Все ме избиваше на шеги, но нали тя бе ясновидката, а не аз? Не беше ли редно тя да пророкува къде би трябвало да бъда?

— Ти си влюбена в някого; дълбоко влюбена, но нещо не е както трябва. Нещо пречи на тази любов. Какво е то?

Седях срещу нея в един от редките си пристъпи на мълчание и я наблюдавах. Беше прекалено близо до истината, но дори да ми набиваха клечки под ноктите, нямаше да й помогна. През последните няколко месеца бях обходила прекалено много от така наречените медиуми, които се опитваха да разгадаят моя проблем.

Като начало — не мислех, че тази жена е прочела дори наръчника на гадателя.

Нора не приличаше на врачка. Предполага се, че онези, които гледат на ръце и т.н., си скубят веждите, рисуват ги по лицето си където решат, носят огромни обици и замятат раменете си с евтини шалове в крещящи цветове, Нора не правеше нищо подобно. Имаше миловидно кръгло лице, огромни кафяви очи, тъмни късо подстригани коси, както изискваше модата, и небрежни, но подобаващи на дама дрехи. Изглеждаше нормална и приятна. Ни най-малко чудновата.

Можех да приема, че не е наясно как се обличат врачките, но защо не ми казва каквото казват всички — че ще срещна висок тъмен мъж и т.н. и т.н.

И най-вече тя не биваше да ми задава въпроси.

Поех дълбоко дъх:

— Не знам какво пречи, но знам че не съм влюбена в никого.

Гласът ми бе пълен със сарказъм. Обилната терапия през последните няколко месеца ме убеди, че не мога да съм влюбена в човек, който не съществува. И освен това ми стана неприятен подходът на Нора, начинът й да ми съобщи не че ще срещна мъж и ще го обикна, а че вече съм влюбена. Знаех, че не е вярно. В живота ми нямаше никакъв мъж, поне никакъв от плът и кръв. Реших, че тя е най-лошият медиум, на когото съм попадала.

Твърде раздразнена, че ме прави на будала — знаех, че трябва да настоявам за правата си и да поискам обратно парите си — заприбирах нещата си и се готвех да си тръгна.

— Много благодаря — заявих с доста неприятен тон, — но…

— Ти не знаеш, че го обичаш, защото още не си го срещнала.

Седнах отново. Сега вече имаше някакъв напредък. Сега вече се приближавахме към високия тъмен непознат. И, което беше още по-добре — привлекателният непознат беше предварително обикнат. Може би беше мъжът, който ще извади Джами от ума и сърцето ми. И може би Нора все пак си разбираше от занаята.

— Кога ще срещна този мъж? — попитах, защото бях наясно как се играе тази игра.

Нора продължи да седи и да ме наблюдава, без да пророни дума; наблюдавах я и аз. Слава Богу, че не й плащах на час.

— Извинявай — промълви тя и погледна настрана. — Просто се зачетох в мислите ти.

Това изявление замая главата ми. Какви ли бяха мислите ми? Можеше ли да чете мислите на всеки по всяко време? Какво се въртеше в хорските глави? Можеше ли да седи до някой тип в автобуса и да разбере, че замисля убийство. Сигурна бях, че си заслужава да се напише за това.

Но същевременно се съмнявах, че някой е способен да чете чужди мисли.

Докато чаках, Нора прекара ръка по лицето си (едно доказателство, че не се гримира, за което й завиждах; косата и кожата ми са толкова бледи, че ако съм без грим, приличам на заек).

— Ти си много нещастен човек.

Рязко си поех дъх. Никой никога не ми беше споменавал подобно нещо. Бях преуспяваща, самоуверена, хубава, умна и т.н. Въобще бях всичко, което се бях надявала, че ще бъда.

Погледнах Нора възмутено.

— Аз съм доста преуспяваща писателка.

По дяволите! — помислих си. Основно правило бе никога да не казваш нищо на медиумите; нека те ти кажат каквото могат.