Джуд Деверо - Спомен

Тук Мег и Уил се спогледаха над главите на децата. Вероятно е съвпадение, че историята на Кали е толкова близо до действителността.

Разказваше се за политика и за женитби но сметка, а не по любов. Били още съвсем млади, неукрепнали. Казали на момичето, че трябва да се откаже от момчето в името на бъдещето му щастие. Ако се ожени за друга ще стане крал и следователно неимоверно богат. Ако се ожени обаче за момичето, което обича, и неговият, и нейният баща ще ги лишат от наследство и ще ги захвърлят без никакви пари.

Първоначално двамата решили да уважат волята на родителите си, защото им се сторило разумно. Но в сватбения си ден момъкът избягал, намерил любимото момиче и я отвел със себе си.

И понеже били без пари, той станал дървар, защото нямало много работа за почти-крале. Живеели в къщичка дълбоко в гората. Зимата била трудна — храната била оскъдна. Ала хората от селото знаели за тях, че са се отказали от всичко в името на любовта, и всеки помагал с каквото може.

Понякога сутрин намирали по малко месо на прага. Или пък шепа бобец. Но с идването на пролетта цялото село останало без храна и момъкът разбрал, че няма да може да изхрани съпругата си. Била доста отслабнала, защото му отстъпвала и последния си залък, за да има той сили да сече дърва.

Мислил дълго и решил, че е по-добре да предпочетат смъртта, отколкото да гледа как любимата му умира от глад. Възнамерявал да я убие в съня й, да отнесе тялото й до реката и там да умре с нея в ръце.

Същата вечер й казал колко я обича, дал й да пие нещо, което да я приспи, защото не можел да понесе, че ще я заболи или ще я изплаши. Тя заспала, а той я целувал и подреждал красиво косите й.

Вдигнал брадвата, за да я съсече, а сълзи обливали лицето му. Знаел, че щом тя умре, и неговата душа ще умре с нея.

Но изведнъж! Какво е това! Пристигнал галопиращ кон. Момъкът оставил брадвата, за да разбере кой е дошъл. Долетял вестоносец, за да съобщи, че баща му и по-големият му брат са умрели и сега той е собственик на всичко.

При тези думи младият мъж благодарил Богу не заради кончината на баща си и брат си, а защото сега той и възлюбената му щели да живеят в доволство.

Изпълнен от щастие, той я събудил, отвел я до коня на вестоносеца и заедно отишли в замъка.

Щом станал господар, се отплатил на всички селяни за многото им добрини и им дал голямо угощение. Прогонил лошите мъже, които работили при баща му, и наел добри хора от селото. До края на живота си делил с всички богатите реколти и никой никога повече не бил гладен.

Младият мъж и съпругата му родили много деца и живели щастливо дълги години.

Историята свърши. Мег и Уил избърсаха сълзите си, но Кали почти не ги забеляза. Целият й интерес бе насочен към Талис.

Известно време той не помръдна; не я погледна, но знаеше, че тя се е вторачила в него със затаен дъх. Най-носле каза:

— Никоя магия не ми е харесвала толкова.

— Да — съгласи се тя тихо. — Никоя магия не е толкова хубава.

Мег знаеше, че когато децата смятаха, че никой не ги наблюдава, са много любвеобилни един към друг. Държаха се за ръце, Талис често полагаше глава в скута на Кали, сядаха колкото се може по-близо един до друг. Но в присъствието на други дори не се докосваха. Мег бе сигурна, че Талис иска така, защото чувстваше, че ако зависи от Кали, тя щеше да се закачи за него с верига, но Талис обичаше да се преструва, че няма нужда от Кали.

Тази вечер, след изключителната й история, Талис се изправи и подаде ръка на Кали. Пред двамата възрастни той открито я хвана за ръка и я отведе да спят. Това бе най-големият комплимент, който Талис знаеше — публично да похвали.

Мег чувстваше болка в краката. Всъщност болеше я цялото тяло. Вървеше вече два дни, а не бе привикнала да ходи.

Настигна я раздрънкана, натоварена със зеле каруца. Тя се дръпна встрани от пътя и нагази в прахта и мръсотията отстрани. Облегна се на едно дърво за минутка отмора. За хиляден път се питаше как се оправят Уил и децата без нея. Дали когато се върне, Уил ще й се сърди? Или ще бъде толкова разстроен за нея, че ще я прегърне, доволен, че се е прибрала жива и здрава? А може и да не й говори в продължение на дни… или години?

Мег никога не бе чувала някоя съпруга да избяга, а после да се върне при мъжа си. Затова не можеше да предвиди какво ще направи той. Вярно, веднъж й разказаха как някаква избягала с чужд мъж, но никога не бе ставало дума жена да избяга, за да намери учител — какъвто бе нейният случай.