Джуд Деверо - Спомен

Талис пък сякаш надзърна в свят, за който знаеше, че му принадлежи. Обясняваше на Кали, че прекарва толкова малко със селските момчетата, защото му е съвестно да я оставя сама (изпитваше особено удоволствие да я кара да се чувства виновна; тя ставаше много по-мила с него, когато той правеше нещо специално за нея). А истината беше, че му е скучно с тях.

Но днес! Днес никак не се бе отегчил. Този Едуард е страшно превзет, разбира се, но знае неща, които и Талис иска да знае. Знае за коне и мечове, знае как рицар получава шпорите си. Знае новини от кралския двор и даже веднъж е виждал Великия Лестър, за когото мнозина разправят, че вероятно ще е следващият крал.

А Кали притискаше книгата към плоската си детинска гръд и си припомняше всяка дума, изречена от момчето. Да четеш, мислеше тя. Беше чел истории като нейните. Истории, по-хубави от нейните.

Част от нея бе готова да се защитава. Всички харесваха нейните истории. Мег и Уил ги обожаваха. Талис ги намираше за превъзходни. Кое бе това момче, та да твърди, че има по-хубави от нейните истории?

Кали не знаеше думата съревнование, но усещаше, че й липсва именно такова нещо. Нямаше с какво да сравни своите истории. Никога не бе чувала за пътуващи разказвачи — онези, които обикалят страната и се отбиват от една богата къща в друга, още по-богата, за да разказват историите си в замяна на храна и малко злато, когато е възможно. Те сравняваха своите разкази, а и публиката им сравняваше чутото.

През останалата част от деня тримата останаха смълчани. Уил не искаше да признае, но притихналостта им го смущаваше. Той самият не бе разговорлив, но нищо не го правеше по-щастлив от бъбренето в семейството. А сега тримата седяха на масата и гледаха храната замислено.

След вечеря седнаха пред незапалената камина: Мег с дрехите за кърпене в скута, а децата загледани в пространството.

— Хайде мъничка Кали — подкани Уил, — разкажи ни една от твоите истории.

Със съсредоточен израз тя се обърна към Талис. Както обикновено, когато трябваше да се вземе някакво решение, го погледна.

— Какво искаш да чуеш? — попита го внимателно.

Днес самоувереността й бе накърнена от нечакания гост.

— Без магии — прошепна Талис. Обърна се към нея и повтори: — Искам история без никакви магии.

Кали успя само да премигне, докато през главата и минаха хиляди мисли. Как може в една история да няма магия? Как може момче да убие дракон без магия. Драконите са големи, а момчетата — малки.

Забелязал широко отворените очи на Кали, Талис вирна нос. Цял живот се бе опитвал да затрудни Кали с някоя история. Дразнеше се, че е толкова умна. Каквото и да пожелаеше да чуе, тя се справяше лесно. Сега той се усмихна самодоволно.

— Без магии, без вещици, без летящи коне. Нищо, което не е истинско.

Кали имаше необичайно странно изражение на лицето. Сякаш мислите й бяха отлетели в някоя далечна страна. Очите й не виждаха; не гледаха на фокус.

— Трябва да помисля — обади се тя след малко и пак млъкна. Дори не реагира, когато Талис затанцува злорадо наоколо. Той не можа да скрие възторга си, че най-после е успял да я затрудни.

Два дни Кали не продума. Ядеше само ако Мег тикнеше храната в ръцете й. Изпълняваше домашните си задължения само защото тялото й помнеше как се вършат. Мисълта й бе другаде. Мег беше силно смутена. Талис бе толкова самодоволен и самонадеян, загдето е затруднил Кали, че Мег изпитваше желание да го раздруса.

На третия ден следобед Кали излезе от вцепенението. Дойде на себе си изведнъж. До преди миг не беше при тях, а в следващия се върна. Отвори очи, премигна насреща им, докато те я наблюдаваха, сякаш току-що се е събудила, изгледа Талис, усмихна му се подигравателно и рече:

— Никакви магии.

До края на деня свърши всичко каквото трябва — подскачаше и не обръщаше никакво внимание на закачките на Талис да му каже какво е намислила. Двамата рядко имаха тайни един от друг за повече от секунди, ала сега Кали не продума нищо цял следобед.

До настъпването на нощта и тримата бързаха да приключат с вечерята, за да чуят историята на Кали. Уил се преструваше, че се дразни от суетенето и му е все едно какво ще стане, но Мег забеляза, че не изяде обичайната си трета порция, а побърза да седне пред камината. По покрива барабанеше лек дъждец и когато Кали започна да разказва, трима души се заслушаха с огромно внимание.

Тя започна бавно историята за две деца: те много се обичали, той бил много красив и от род, свързан с кралския престол, а тя — по-обикновена и една от многото дъщери на мъж, който искал да се отърве от всичките.