Джуд Деверо - Спомен

Алида стисна юмруци и се опита да не избухне. Само преди минути съпругът й дойде при нея с издължено лице, нещастен, разяждан от ревност; опасяваше се, че ще загуби вниманието на скъпоценния си син, ако момчето се ожени. Джон се бе опитал да скрие своята потиснатост, но очевидно е искал да чуе от Алида защо да не позволи женитбата. Защо иначе ще дойде при съпругата си? Ако Джон искаше Талис да се ожени, щеше да каже „да“ и изобщо нямаше да се допита до нея.

А сега, след като Алида изпълни задължението си и се показа майката-злодей, Джон й връзваше ръцете — отказваше да раздели физически децата. Резултатът от всекидневната им близост щеше да се появи във вид на плачещо бебе след девет месеца.

— Не е почтено — промълви Алида плахо. Беше наясно, че подобен аргумент няма да повлияе на съпруга й. Стига момчето да поиска ято проститутки около себе си, Джон щеше да го позволи.

Уморен от разговора, Джон се надигна да си върви. Бе стоварил по-голямата част от проблема върху съпругата си; бе постигнал своето.

— Ще поговоря с Рашър — заяви той. — Трябва да го сторя.

Личеше си, че предпочита да горят тялото му с нагорещени железа, но не и да проведе този разговор.

Импулсивно Алида предложи:

— Мога да отида да разговарям аз с него.

Джон я изгледа, а тя уточни:

— Да отида да поговоря с него вместо теб. Чувам, че Гилбърт Рашър не е особено добре настроен към теб през всичките тези години.

Тук Джон се изсмя и й даде да разбере, че всъщност знае повече, отколкото тя подозира. Окуражена, Алида продължи:

— Може би мекотата на жена би постигнала повече пред него. Чувам, че отново е без съпруга, а ние имаме няколко неомъжени дъщери.

Джон се усмихна още по-широко:

— С годините вкуса на Рашър го кара да налита на все по-млади. Въпреки че, ако питаш мен, се нуждае от жена като Едит.

При тази шега — представиха си порядъчната, властна Едит, омъжена за пияница и негодник като Гилбърт Рашър — и двамата се разсмяха искрено. За пръв път от години споделяха нещо, така както беше в самото начало на брака им, преди Джон да се прости с мечтата, че някога тя ще го дари със син.

— Да — съгласи се, вече на вратата, — може би ти ще успееш да се спазариш с него.

В гласа му се долавяше благодарност. Преди да излезе, импулсивно се върна при нея и я целуна по устните. Целувка между приятели заради съвместно преживените години, загатваща, че може да последва и друга по-късно.

— Ще направя всичко но силите си — увери го тя, а когато той излезе, се отпусна и затвори очи.

За миг Алида се облегна на вратата. Тя е виновна, мина й през ума. Тя предизвика всичко. Ех, защо пожела онази нощ преди толкова години да я отведат в стаята при умиращата чуждоземка! Ако Алида не бе се намесила, момчето, което Джон обичаше толкова много, нямаше да се роди.

Отстъпвайки от вратата, Алида съзнаваше, че е късно да съжалява. Можеше само да опита да оправи онова, което обърка.

Първо: не бива да позволи това чаровно младо момче Талис да остане в имението Хадли. Дали като син на Джон или като съпруг на дъщеря на Джон — няма значение. Остане ли близо до Джон, съпругът й щеше да даде на Талис всичко — и земи, и цялата си любов и внимание. Децата от Алида нямаше да получат нищо. Джон щеше да продължи да пренебрегва дъщерите си; те никога нямаше да се сдобият със съпрузи. А що се отнася до синовете им — Джон отсега бе готов да ги захвърли и да не ги види повече никога.

Не, Алида трябва да се отърве от Талис. Но как? Тя добре знае, че ако Талис продължи да настоява за брак с Кали, Джон ще преглътне ревността си и накрая ще позволи.

Алида вдигна глава. Разрешението е да се попречи на Талис да настоява. Нещата трябва да се докарат дотам, че децата да не искат този брак. Какво ли знаеха за любовта и семейството? Бяха още невръстни, не бяха срещали други, достойни за чувствата им.

Трябва да ги раздели и физически, и в мислите им. Ако успее да посее семето на съмнението в душите им, да ги накара да се усъмнят в любовта си един към друг, след време няма да искат да се оженят.

Да, реши тя — в главата й вече назряваше план, — ако всичко стане, както го замисля, накрая единственият наранен ще бъде Джон. И при тази възможност сърцето на Алида възликува. Тя искаше Джон да изпита болка.

Колкото до другите — първоначално се налагаше да е твърде сурова спрямо собствената си дъщеря, но щеше да я възмезди по-късно. По-късно щеше да намери най-добрия съпруг за Кали; мъж, който да я обича и да се грижи за нея. Талис щеше да отиде в кралския двор, да спечели благоразположението на кралицата и да се ожени за някоя красива наследница. Собствените й синове щяха да получат онова, което по право им принадлежеше. Ако Джон не „пести“ всичките си пари за Талис, Алида щеше да го убеди да даде зестри на другите им дъщери.