Джуд Деверо - Спомен

Не й идваше на ум, а ако някой й го кажеше, нямаше да повярва, че за две седмици със смеха и добрия си нрав Талис накара Джон да харесва синовете си повече, отколкото тя за двадесет години издевателства. Алида постоянно тормозеше момчетата да изпълняват капризите на баща си. А Талис обърна внимание на Джон какъв всъщност е талантът им и колко са полезни.

— Сега — започна Алида строго — трябва да направим план за бъдещето. Ти искаш момчето; същото желая и аз. Той е интелигентен и силен. Ще се справи добре с управлението на имотите, когато нас вече няма да ни има.

Имотите на Гилбърт Рашър, помисли си тя. Самата тя нямаше никакви контакти с момчето след първия му ден тук, когато я бе отнесъл до покоите й, но Едит я държеше в течение. Едит казваше, че е дързък и самоуверен, но… Тук Едит бе свела глава и се бе изчервила. Дори студенокръвната Едит бе спечелена от него.

Алида се дразнеше, че всички го обичат. Това правеше нейните намерения трудно осъществими. Не че желаеше злото на момчето; просто не го искаше в своето семейство. От приказките за Гилбърт Рашър разбираше, че той се нуждае от момче точно като Талис — поне малко почтено, което да се погрижи за разорените му имоти. Всъщност, ако разкара момчето, всички ще спечелят.

— Мислиш ли, че е редно момчето да прекарва толкова време заедно с Каласандра? — понита Алида.

Джон я погледна недоумяващо — нямаше представа за кого говори.

— Дъщеря ти. Онази, за която това момче иска да се ожени — обясни Алида.

Джон продължаваше да гледа безизразно. Очевидно не разбираше защо споменава момичето.

— Вчера — продължи Алида — Едит ми съобщи, че Каласандра доста нахално отказала да й се подчини. Щях да говоря с тебе по този въпрос. Поставих момичето под грижите на Едит, тъй като възпитанието й е крайно неподходящо. Не може нито да бродира, нито да свири на някакъв инструмент.

Алида не спомена на съпруга си за познанията на Кали по латински и гръцки, нито по математика, не защото искаше да ги укрие, а защото знаеше, че те не представляват интерес за Джон.

— Преди две нощи Каласандра се измъкнала от леглото и прекарала цялата нощ навън. — Вдигна вежди, за да даде да се разбере какво мисли, че е правила дъщеря им. — Върнала се едва сутринта, а корсетът и диадемата й липсвали. По-късно един от градинарите ги намерил в нивите около стария замък.

Джон никак не хареса чутото.

— Не можеш ли да контролираш дъщерите си, мадам? В леки жени ли смяташ да ги превърнеш?

Алида се напрегна.

— За тази дъщеря не съм се грижила в продължение на години.

Успя да се престори, че страда, задето са й отнели възможността да се грижи за момичето, както и даде да се разбере, че ако я бе отгледала тя, щеше да я превърне в образец на добродетелта.

Джон я изгледа с вдигнати вежди, но тя не разбра какво мисли. Истината е, че Джон намираше скованите им дъщери с набожни мисли и безупречни маниери за доста скучновати. Само безочливата Джоана представляваше интерес за него и то в редките моменти, когато го предизвикваше.

Алида продължи:

— Корсетът и диадемата принадлежат на Каласандра и от онази нощ тя не е на повече от десет сантиметра от този млад мъж — Талис.

Джон премигна насреща й. Целия ден вчера и днес Талис бе с него. Тренираха на двора и Талис се представи изключително добре — внимателен и силен, той на два пъти успя да събори Хю на земята и го накара да се оплаква, че започва да остарява за подобни игри. Следобеда се разходиха в градината и Джон запозна подробно Талис кое какво е и какво възнамерява да прави. Откакто откри Талис, Джон се държеше сякаш може да умре всеки момент и иска Талис да е наясно с всичко.

— Грешиш — възрази той. — До сина ми нямаше никакво момиче.

С огромно усилие Алида се овладя да не се подиграе на съпруга си. Беше наясно, че до това момче, за което Джон твърди, че му е син, може да застане лилав дракон с огнени ноздри и съпругът й няма да забележи. Освен, разбира се, ако драконът не заплашва живота на Талис, и тогава Джон ще застане между огнения дъх и обичания си син.

Тя му се усмихна:

— Ти си прекалено зает с важни дела, за да забележиш невзрачното момиче до него, но тя неизменно е там през последните няколко дни. Непрекъснато е до него. Трябва да я отпратиш.

— Какво значение има? — попита Джон, защото не желаеше да разстройва сина си. — На мен не ми пречи, че момчето я иска. Щом като е щастлив, когато тя е наоколо и му се възхищава — какво от това.