Джуд Деверо - Сърце от пламък

— Защо се мъчите в този ад? — попита тя. — Защо се товарите с такава тежка работа?

И посочи с глава шосето, което водеше към рудника.

— Братята ми работеха тук, а Шъруин беше много болен. Трябваше да храни жена и дъщеря, но не искаше да приеме моята помощ. Нито от когото и да било друг.

— Пак Тагъртовата гордост — промърмори тя.

— Тогава отидох при баща ви и му заявих, че ще работя в мината, ако заплатата ми се изплаща на Шъруин. Баща ви беше много доволен, че един Тагърт се унижи пред него заради парите.

Памела не обърна внимание на последната му забележка.

— По този начин Шъруин запази гордостта си, а вие помогнахте на брат си. И какво ви донесе това, освен превит от работа гръб и таван, който всеки момент може да се срути над главата ви?

Раф вдигна очи.

— Смятах да остана тук само няколко години. Брат ми и дъщеря му живеят сега при Кен и Хюстън.

— Но вие сте си още в мината.

Раф се загледа към реката, без да й отговори.

— В доклада на Пинкертън е написано, че подозрението пада върху трима души: някой си Джефри Смит, доктор Леандър Уестфийлд и третият сте вие.

Раф не я погледна. Ръцете му конвулсивно стиснаха едно камъче и веднага го пуснаха.

— Нищо ли няма да ми кажете?

— Тия агенти сигурно работят като миньори?

— Съмнявам се, че се разхождат из лагера в униформите си — отговори саркастично тя.

Раф стремително се изправи.

— Ако ми казахте всичко, за което дойдохте чак тук, време е да се връщам на работа. Сигурно не знаете кои от нашите хора са уши на Пинкертън, нали?

— Това не го знае дори баща ми — отговори Памела и също се изправи. — Раф, не бива да продължавате да живеете така. Не е нужно да работите в рудника. Ще ви намеря много по-добра работа, ако желаете — каквато искате.

Раф я изгледа с присвити очи.

— Пак ще кажете, че е Тагъртовата гордост — промълви той и се запъти към коня си.

— Раф! — Памела улови ръката му. — Аз не исках… — Тя спря и смутено го пусна. — Исках само да ви предупредя. Може би не ви харесва начинът, по който го направих. Може би не понасяте дори името на баща ми. Но аз исках да ви дам шанс да решите сам какъв да бъде животът ви по-нататък. Баща ми е неумолим и жесток, когато се засягат интересите му.

Застанал неподвижно, Раф се вгледа в нея така, че сърцето й се качи в гърлото. Без да осъзнава какво прави, тя се хвърли в обятията му.

Целувката му беше мека и нежна и Памела почувства, че цял живот е чакала именно този мъж.

— Ела тук довечера — пошепна той. — В полунощ. И облечи нещо, което лесно се съблича. — После се метна на мулето си и препусна в посока към лагера.

След целия преживян ужас Блеър и съпругът й останаха още седем часа в болницата, докато закърпят всички млади мъже, изпотъпкани и тежко наранени от побеснелите говеда. Накрая Блеър беше изтощена до крайност. Беше толкова уморена, че нямаше сили дори да се ядоса, когато някакъв тайнствен глас потърси Лий по телефона и той веднага излезе от болницата, без да й каже къде отива и защо.

Когато се стъмни, тя си тръгна. По пътя се отби в пощата и изпрати телеграма на приятелката си, доктор Луиза Блийкър:

ИМАМ НУЖДА ОТ ТЕБ СТОП ИМА ПОВЕЧЕ РАБОТА ОТКОЛКОТО МОГА ДА ПОЕМА СТОП ЕЛА ВЕДНАГА СТОП МОЛЯ СТОП БЛЕЪР

Пристигна в къщи и без да обръща внимание на протестите на мисис Шейнс, не пожела да вечеря и се качи в спалнята си. Падна на леглото, както си беше облечена, и потъна в дълбок сън без сънища.

Събуди я някакъв шум. Някой се опитваше да отвори вратата на спалнята.

— Лий? — повика тя, но никой не й отговори. Надигна се сънено, отиде до вратата и я отвори. Пред нея стоеше Леандър — мръсен, със скъсана риза, покрита с кървави петна.

— Какво стана? — извика тя и веднага се разсъни. — Кой е ранен?

— Аз — промълви Леандър и политна в стаята.

Блеър почувства, че стомахът й се преобръща, и остана на мястото си като вцепенена. Леандър се олюля към леглото.

— Ще се наложи да ме превържеш — пошепна той и започна да се съблича. — Раната не е тежка, но много кърви.

Блеър моментално се отърси от вцепенението си, измъкна лекарската си чанта от шкафа, извади ножиците и започна да разрязва ризата. После сложи ръката му на рамото си и огледа раните. Две дълги кървави ивици прорязваха гръдния му кош точно над сърцето. На едно място имаше оголени ребра. Блеър беше виждала достатъчно огнестрелни рани и веднага разбра, че се касае именно за такива. Тъй като кръвотечението беше много силно, нямаше опасност от инфекция.