Джуд Деверо - Кралицата дева

— А моята кръв кипи за Джура — отвърна Роуан решително. — Свиквай Хонориума!

Тал кимна.

— Ще го сторя. Но стой настрана от нея. Не давай на никого да подразбере, че възнамеряваш да я спечелиш.

Дори не подозираш какъв гняв ще възбудиш, ако се разчуе за твоето незачитане на сина на Брита. Ще провъзглася, че Хонориумът се свиква, за да покажеш, че уважаваш всички племена еднакво. Така всяко ще има шанс да постави своя кралица на трона.

Сега си върви. Изпрати ми Сиоман, за да насроча Хонориума.

— Мислех, че ще искаш да видиш дъщеря си и внука си.

Очите на Тал се разшириха.

— Лора? Бебето, което оставих. Тя е с теб?

— Да. И води сина си, Филип. Той е умно дете.

— Обзалагам се, че не толкова, колкото теб, когато беше малък — заяви Тал усмихнато. — Да. Нека влязат. Моля се само Лора да не поиска някой, който не е подходящ за съпруг.

Роуан също се усмихна.

— Май няма, защото като че ли се е увлякла по Ксанте.

Тал така бурно се разсмя, че се закашля.

— Този стар боен кон? Да, добра двойка ще бъдат. Никога не е бил женен и ще е нужна огнена жена, за да разтопи закоравялото му сърце.

— Лора може да го направи — Роуан се изправи, а след това, под напора на внезапно обзело го чувство, хвана ръката на баща си и я целуна. — Съжалявам… Съжалявам, че…

— Не! — прекъснато рязко Тал. — Никакво съжаление. Ти си точно такъв, какъвто се молех ден и нощ да бъдеш — не принадлежиш към нито едно от племената. Ти си крал на Ланкония, който не трябва да е предан на определено племе. Ти ще можеш да обединиш страната. Само се надявам, че жената до теб… Не, няма за какво да се съжалява. Изпрати дъщеря ми и момчето.

— Да, татко — промълви Роуан и се приготви да напусне стаята.

— Сине — спря го Тал, — кажи на Сиоман да ти даде подходящи дрехи, за да не приличаш толкова много на англичанин.

Роуан кимна и излезе.

Отвън, пред стаята на Тал, Роуан се облегна на тъмната каменна стена и затвори очи, чувствайки се смазан от огромната вяра, която баща му изпитваше към него. Винаги бе мислил, че ще е крал на една страна, а сега бе открил, че от него се очаква да обедини шест племена, които се ненавиждат, шест племена, които се ограбват взаимно, които се избиват без никакви угризения. Позволи си за миг да се помоли на Бог да го упъти. Щеше да направи всичко по силите си и да разчита на Божията помощ. А Джура, помисли си той, отваряйки очи, Джура щеше да е до него и също да му помага. Тръгна по тъмния коридор и спря, когато чу гласа на Лора да се извисява гневно, последван от гърления смях на Ксанте.

— Ако мога да ви прекъсна — обади се Роуан, — баща ни иска да те види заедно с Филип. А, Ксанте, ти би ли ми пратил някой си Сиоман?

— Да, господарю — отвърна Ксанте почтително и забърза да изпълни заръката.

— Първо Сиоман — прошепна си Роуан, след това — Джура! — Той последва Ксанте, подсвирквайки си.

Джура с неохота напусна терена за тренировки, но младият мъж, който бе дошъл, обяви че я търсят спешно. Стори й се необичайно, че я викат в конюшнята, но в крайна сметка напоследък всичко бе странно. Откакто Тал бе изпратил да доведат английския му син, нейният свят се бе преобърнал. Сега щеше да отиде да види кой я вика, след което ще потърси Гералт, за да го утеши доколкото може.

Конюшнята бе лошо осветена и безлюдна. Помисли си с отвращение, че хаосът сред ириалите е толкова голям, че зерните могат да ги нападнат и победят.

— Има ли някой? — провикна се тя, но отговор не последва. Обхваната от съмнения тя извади ножа и започна бавно да се предвижва напред, с гръб опрян към яслите.

Колкото и предпазлива да бе, не очакваше ръката, която се стрелна от тъмнината и запуши устата й. Друга силна ръка изби ножа от ръката й и тя бе привлечена в тъмнината на яслата.

Започна да се бори, но се оказа напълно безсмислено, тъй като мъжът я обърна към себе си и силно я прегърна. Въпреки че не можеше да види лицето му в тъмнината, нейното тяло й подсказваше, че това е той.

Когато устните му се долепиха до нейните, тя отвърна с цялата страст, която изпитваше. От вчера си повтаряше, че реакцията й към този привлекателен мъж е била случайна, че няма да се повтори. Просто нещо случило се във времето и пространството. Беше самотна заради отсъствието на Дейр, а и освен това, когато зърна мъжа, и двамата бяха полуголи. Нищо чудно, че бе реагирала така. Освен това бе омаловажила страстта, която я разтърси. Естествено бе да се чувства така добре, когато я целува толкова красив мъж.