Джуд Деверо - Кралицата дева

— Не си се оженил за англичанка, нали? В такъв случай децата ти ще бъдат повече англичани, отколкото ланкони.

— Няма никаква англичанка — отвърна Роуан натъртено, а баща му чакаше, пронизвайки го с поглед, който караше Роуан да се чувства неудобно на стола. Бе изпитал по-малко страх от Брокаин, отколкото от този възрастен мъж, който го наблюдаваше по този начин. Нищо чудно, че бе управлявал толкова дълго. — Мисля за друга жена. Тя май също е гвардейка и подходяща за моя съпруга. Името й е Джура.

Тал се отпусна назад върху кожите, сякаш изпитваше силна болка.

— Какви са чувствата ти към нея?

На Роуан му бе неловко, но се опита да контролира кръвта, която се устремяваше към лицето му. Желаеше Джура достатъчно страстно, за да рискува да разочарова баща си, заради когото бе направил всичко досега.

— Силни — успя да каже и с тази единствена дума изрази своя копнеж, желание и нужда от нея. Надяваше се баща му да разбере, че е готов да се бие за Джура.

Тал отново вдигна глава и се вторачи в сина си. В него имаше сила; силата на поколения ланконски крале.

— Когато видях Ан, бях готов да я открадна, ако английският крал неми я бе дал. Същото ли изпитваш към Джура?

Роуан си спомни страстта, с която отвръщаше на целувките му.

— Да. Същото.

— Не искам да знам как си я срещнал. Била е, не се съмнявам в това, на място, където не е трябвало да бъде, което е съвсем в стила й. О, сине мой, защо не се влюби в Силеан? Изборът на Джура ще създаде проблеми. Тя е темпераментна като брат си и вироглава като майка си. Майката на момичето се опита насила да се омъжи за мен след като роди Гералт. За да ме накаже, взе за съпруг най-верния ми боец, Йост, и превърна живота му в истински ад.

Тал спра, за да си отдъхне.

— Ако ти дам Джура, това ще породи много неприятности. Силеан ще стане твой враг, а ириалите я обичат и ще намразят теб, защото не си удостоил с честта си обичаната от тях жена. А и Джура е обещана на…

— Обещана? — възкликна Роуан.

— Да — отвърна Тал. — Тя трябва да се омъжи са сина на Брита, която ръководи вателите. Не върви да ядосваме Брита.

Роуан зяпна.

— Жена ръководи племето? — Той трябваше да се бие с жена? Да не би ланконите да си представяха, че ще води ръкопашен бой с нея?

Тал се усмихна на сина си.

— Тя използва ума си там, където ние, мъжете, прибягваме до сила. Ръководи, откакто съпругът й загина. Брита и без това мрази ириалите, мен и моята кауза и не върви да я разгневяваме повече. И без това ще имаш достатъчно трудности с хората, които подкрепят Гералт. Не можеш ли да премислиш и да се ожениш за Силеан? Или поне някоя друга? Джура е…

— Тази, която искам — заяви Роуан и решително стисна челюсти.

Тал въздъхна дълбоко.

— Има един начин.

— Ще го приема.

— Може и да изгубиш. Може да останеш не само без Джура, но и без Силеан.

— Ако е битка, ще я приема.

— Няма да е твоя битка, а на Джура — каза Тал и обясни: — Ланконките винаги са били силни. Те бранят гърбовете на мъжете си. Защитават се, когато мъжете ги няма. Винаги се е смятало за добре да имаш силна съпруга и някога мъжът е можел да избира съпругата си чрез Хонориум.

— Какво е това? — попита Роуан.

— Нещо като вашите английски турнири, само че в него участват жени.

— Жени в турнир!? — Роуан не можеше да повярва.

— Не. Те се състезават в разни дисциплини — стрелба, хвърляне на копие, бягане, преодоляване на препятствия, борба… Победителката получава мъжа, заради който е свикан Хонориума.

Преди Роуан да успее да се обади Тал взе ръката на сина си.

— Покани трябва да се разпратят до всички племена, щом става дума за бъдещия крал. Джура е млада и досега не е участвала в състезание. Не се знае как ще се представи. Може и да загуби. — Той направи пауза. — Както и Силеан.

— Ще поема този риск.

— Ти не разбираш. Повечето от нашите гвардейки са красиви, но другите племена, за да изразят презрението си към ириалския крал, ще изпратят грозници. — Тал направи гримаса. — Ти не си виждал ултенките. Те са мръсни същества, при това коварни и подли. Готови са и кожата ти да смъкнат и да я продадат, ако намерят купувач. И Брокаин ще изпрати някоя отвратителна девойка. Та аз имам волове, които са по-дребни и хубави от жените зерни. Помисли какво се готвиш да направиш, момче, и вземи Силеан. Тя е красива и…

— Ти щеше ли да свикаш Хонориум, за да спечелиш майка ми?

— Да — отвърна Тал тихо. — Щях да го направя, когато бях млад и кръвта ми закипяваше щом я зърнех.