Джуд Деверо - Джудит

— Носят се разни слухове. Никога не я виждат без придружител. Излиза или с майка си, или с дамите си. Нали са я възпитали за живот в манастира и…

— За манастира ли? — Лилиан усети как напрежението й отслабва. Обикновено в манастир изпращаха грозните, уродливите или умствено изостаналите дъщери на богатите семейства. — Значи тя не е съвсем нормална?

— Защо иначе биха я крили от очите на света, уважаема? И то още от детските й години. Робърт Рейвдаун е корав мъж. Веднъж блъсна жена си по стълбата и оттогава бедната куца. Сигурно не иска хората да видят, че дъщеря му е грозна като нощта.

— Но ти все пак не си сигурен, че това е причината, нали?

Мъжът се усмихна и се почувства малко по-уверен в себе си.

— Каква друга причина биха могли да имат? Ако бащата не се срамува от дъщеря си, той ще я показва пред целия свят, нали? Сигурно щеше да я сгоди още преди смъртта на синовете си. Кой би позволил на единствената си дъщеря да отиде в манастир?

Лилиан се взираше замислено в мрака. Мълчанието й го направи още по-смел. Той посегна към ръката й и я привлече към себе си.

— Нямате основания да се страхувате от нея, милейди — прошепна в ухото й той. — Нито една жена не е в състояние да ви отнеме лорд Гевин.

Лилиан пое шумно въздух. Толкова ли много хора знаеха за нея и Гевин? Тя вдигна гордо глава и се направи, че не е чула последната забележка.

— Ти се справи добре и заслужаваш награда.

Мъжът се приведе към нея и я целуна. Лилиан се отдръпна назад, но по лицето й не пролича колко е отвратена.

— Не тази нощ — прошепна с добре изиграна страст тя. — Утре. Трябва да направя някои приготовления, за да не ни видят и да имаме достатъчно време. — Тя помилва бедрото му и се усмихна, когато той простена от наслада: — Сега обаче трябва да вървя.

Тя му обърна гръб и се запъти с бързи крачки към кулата. Лицето й изразяваше решителност. Трябваше да свърши нещо много важно, преди да си легне.

Момчето от обора със сигурност щеше да й направи тази малка услуга. Тя не можеше да допусне един шпионин да говори така нахално за нея и Гевин… Той щеше да си плати за дързостта.

— Добро утро, татко — проговори с усмивка Лилиан, приведе се и положи лека целувка върху набраздената от белези буза на дебелия стар мъж.

Двамата се намираха на втория етаж на кулата, в помещението, което наричаха голямата зала. То се използваше за трапезария, за приеми и като спалня на мъжете от свитата.

Лилиан видя празната кана на баща си и махна на един минаващ слуга.

— Ей ти, бързо донеси прясна бира на баща ми!

Никълъс Валенс се протегна и с благодарност стисна ръката на дъщеря си.

— Ти си единствената, която се грижи за мен, моя сладка Лилиан. Всички други — майка ти и сестрите ти — ми забраняват да пия. Само ти разбираш, че ми се отразява добре.

Лилиан се извърна настрана.

— Прав си, скъпи татко. Аз те обичам толкова много. — На лицето й се изписа пленителна усмивка.

За кой ли път Никълъс се запита как мършавата му жена бе успяла да му роди такава красива дъщеря. Лилиан винаги му даваше бутилките, които другите криеха от него. Тя беше послушна дъщеря и той й се отблагодаряваше, като й даваше пари за рокли.

Лилиан носеше копринени одежди, докато сестрите й се задоволяваха с грубите вълнени и ленени платове, които тъчаха сами. Той правеше всичко за Лилиан. Нали беше заявил на онзи глупак Аскот, че никога няма да му я даде за жена? Тя беше създадена за по-добър живот. Много скоро щеше да се омъжи за граф.

Той посегна към каната и отпи голяма глътка.

— Татенце, исках да те помоля за една услуга — продължи да се умилква Лилиан.

Валенс отпи още една глътка. Желанията на дъщеря му често бяха трудно изпълними. По-добре беше да избере друга тема.

— Чу ли, че снощи някакъв мъж паднал от стената? Никой не го познава. Слугите не знаят как е влязъл.

Лицето на Лилиан се промени. Слава Богу! Шпионинът вече нямаше да разказва на чуждите хора за нея и за Гевин. Никой нямаше да узнае, че е разпитвала за Джудит Рейвдаун. Тя погледна равнодушно баща си и вдигна рамене.

— Искам да отида на сватбата. Нали се сещаш, онази Рейвдаун ще се омъжи за Гевин Аскот…

— Искаш да те поканят на сватбата? — попита смаяно Никълъс. — Но тя е дъщеря на граф! Как бих могъл да получа покана?

Лилиан отпрати слугата, който беше дошъл с нова кана бира, и се приведе с усмивка към баща си.

— Измислих един план…

Пламъците се виеха по камъните и жадните им огнени езици поглъщаха дървената облицовка на малкото дюкянче. Въздухът беше изпълнен с пушек и дим, а мъжете и жените, които бяха образували дълги редици и си подаваха ведрата с вода, бяха целите в сажди.