Джуд Деверо - Джудит

Гевин го погледна с безизразно лице.

— Знам. Няма нужда да ме укоряваш. Ако не беше жена, нямаше да ме карат да се женя за нея.

— Принудили са те, значи? — попита ехидно Рейн и се облегна назад. Беше му ясно как се чувства големият му брат. Докато останалите трима можеха да обикалят цялата страна, да посещават роднини и приятели, дори да направят пътуване към Светите места, той беше длъжен да стои тук и да управлява земите им.

Гевин беше на двадесет и седем години и през изминалите единадесет почти не се беше отделял от къщи — с изключение на кратката си военна служба в разбунтуваната Шотландия.

— Джудит Рейвдаун е лейди, Гевин — проговори спокойно Рейн. — Научили са я да очаква от всеки мъж учтивост и уважение. Трябваше лично да отидеш при нея и да й кажеш, че желаеш да я вземеш за жена.

Гевин протегна ръка, за да може момичето да я измие. Предницата на грубата й вълнена рокля се беше намокрила и очертаваше примамливо пълните и гърди. Той й се усмихна и задържа погледа й. И слабините му се надигна желание.

Той се намръщи и се обърна към брат си.

— Но аз изобщо не искам да се оженя за нея. Не вярвам да е толкова наивна да мисли, че я вземам за жена заради красотата й. Всички знаят, че го правя само заради богатството й.

— Никога не бива да казваш това! Трябва да я ухажваш и…

Гевин се изправи и остана така, докато момичето се покачи на едно столче и изля върху главата му няколко кофи топла вода, за да измие сапуна.

— Тя ще стане моя жена — заяви равнодушно той. — Ще прави, каквото й казвам. Познавам достатъчно високопоставени дами. Знам какви са. Те седят в покоите си, шият и плетат и непрекъснато бъбрят. Ядат плодове, потопени в мед, и стават непоносимо дебели. Повечето са глупави, мързеливи и на всичкото отгоре ужасно разглезени, защото са свикнали всички да им угаждат. Ще дам на жена си игли и конци и тя ще бъде доволна.

Рейн го гледаше, без да помръдне. Той беше обиколил цялата страна и познаваше много жени. Повечето наистина отговаряха на описанието на Гевин. Имаше обаче и дами, които бяха умни и темпераментни, които даваха на мъжете си любов и подкрепа.

— Ами ако и тя иска да участва в управлението на имотите ни?

Гевин излезе от ведрото и взе меката памучна кърпа, която момичето беше затоплило пред огъня.

— Няма да й позволя. Тук цари друг ред. Тя ще има своите задължения и ако не ги изпълнява, ще бъде строго наказана.

Слънчевата светлина падаше на широки ивици през отворените прозорци. Пролетният ден беше великолепен, въздухът бе изпълнен с аромати.

Помещението заемаше почти половината от четвъртия етаж. Южните прозорци пропускаха достатъчно светлина и топлина. Обстановката беше по-скоро оскъдна. Робърт Рейвдаун не даваше пари за глупости, а към тях принадлежаха килимите и гоблените за стените.

Тази сутрин помещението не изглеждаше голо както обикновено. Всички столове бяха покрити с рокли или платове, които блестяха на слънцето. Всички бяха нови, разкошни и от най-добро качество. Това беше част от зестрата на Джудит.

Имаше коприна от Италия, кадифе от Ориента, кашмир от Венеция, памучни платове от Триполи. Скъпоценни камъни искряха по деколтетата, коланите и полите. Рубини, перли, смарагди. Някои от роклите бяха обшити с кожи. Все скъпи кожи като хермелин и рис.

Джудит седеше сама сред целия този разкош. Седеше толкова неподвижно, че влезлият в стаята не би я забелязал, ако прекрасната й фигура не затъмняваше целия останал блясък.

Фините й крачета бяха обути в зелени кожени обувки, подплатени с мека кожа. Горната част на роклята й беше плътно прилепнала до тялото. Ръцете, които се подаваха от дългите, широки ръкави, бяха сякаш от слонова кост.

Талията беше толкова тънка, че един силен мъж можеше спокойно да я обхване с ръцете си. Дълбокото деколте разкриваше част от примамливо закръглените гърди. Полата падаше като камбана и при всяка крачка се поклащаше грациозно.

Платът на роклята беше обшит със златни конци и блестеше на слънцето. Талията беше пристегната с колан от най-фина позлатена кожа, украсен със смарагди. Мека наметка от тъмнозелена тафта обгръщаше раменете й. Цялата връхна дреха беше подплатено с хермелин.

При вида на тези прекрасни одежди всяка друга жена щеше да избухне и безкрайно ликуване. А Джудит стоеше и се гледаше със сериозно изражение.

Тя беше необикновено красива, ала не го съзнаваше. Имаше тяло, което спираше дъха на мъжете.