Джуд Деверо - Джудит

Гол до кръста, Гевин стоеше на една стълба и размахваше мощно брадвата. Трябваше да насече на парченца навеса, който се намираше зад горящата къща. Насъбралите се зрители се възхищаваха на едрата, мускулеста фигура и никой не подозираше, че този полугол мъж, подобен на гръцки бог, нито бе ял, нито бе спал през последните два дни, зает с потушаването на пожара.

Селото, където се бяха запалили няколко къщи, принадлежеше на семейство Аскот. То беше оградено с каменна стена, висока почти четири метра, която се спускаше по склона от замъка.

Данъците, които плащаха селяните, бяха необходими на четиримата братя, за да се издържат. Като ответна услуга те защитаваха обитателите на земите си от нападенията на крадци и разбойници, помагаха им при бедствия като днешното.

— Гевин! — изкрещя Рейн и мощният му глас се извиси над пращенето на пламъците. — Махни се оттам! Огънят е съвсем близо до теб!

Гевин не се вслуша в предупреждението му. Дори не погледна горящата стена, която всеки момент щеше да се срути отгоре му. Заудря с все сила дебелите дървени греди. След разсичането ги хвърляше на земята, където един от мъжете ги поливаше с вода.

Рейн знаеше, че няма смисъл да апелира към разума на брат си. Затова стисна здраво зъби и впи поглед в горящата стена непосредствено до Гевин. Тя се поклащаше заплашително.

В мига, когато горящите дърва се срутиха с оглушителен шум, Гевин направи огромен скок встрани и стълбата полетя към земята. Рейн се втурна към брат си и го измъкна изпод една дебела греда.

— По дяволите! — изрева Гевин, когато могъщото тяло на Рейн го притисна към земята. — Ще ме удушиш!

Рейн се надигна тромаво. Цялото тяло го болеше. И той беше работил неуморно през последните два дни. Той се обърна към брат си с мрачна усмивка:

— Така ли ми благодариш, че ти спасих живота? Защо остана толкова време на стълбата? Само след няколко секунди щеше да се опечеш в пламъците.

Гевин прокара ръка по мръсното си лице и се обърна към горящата къща. Огънят бушуваше между каменните стени и вече нямаше опасност да се разпространи към другите къщи. След като се увери, че околните постройки са в безопасност, той се обърна отново към брат си.

— Защо ме издърпа? — изръмжа той и раздвижи скованото си рамо.

Рейн го изгледа с искрящи от гняв очи.

— Нима мислиш, че ще допусна да загинеш в пламъците?

Гевин се ухили и белите му зъби заблестяха като перли на омазаното със сажди лице.

— Аха. Е, благодаря ти. Сега обаче трябва да продължа. — Той се обърна и закрачи към мъжете, които продължаваха да изливат кофи вода в пламъците.

Рейн вдигна рамене и се обърна на другата страна. След като навърши шестнадесет години, Гевин стана пълновластен господар на имотите. Той беше най-големият от четиримата братя и всички бяха длъжни да му се подчиняват. Отговорността му беше голяма и той го съзнаваше напълно. Беше готов да се бори до последния си дъх за своята собственост. И беше справедлив. Все едно дали ставаше дума за последния слуга или за някой подъл крадец, той мереше всички с един аршин.

Гевин се върна в замъка късно през нощта и отиде в помещението, където братята се хранеха. Трапезарията беше обзаведена наскоро. Подът беше покрит с дебели килими. Стените бяха с дървена ламперия. На едната стена беше издигната огромна камина, над която беше издялан гербът на семейството.

Рейн вече седеше на масата, изкъпан и облечен с чисти дрехи. Пред него беше поставена сребърна табла с печено свинско, пресен хляб и сушени ябълки и круши.

Той кимна доволно на брат си и посочи голямото дървено ведро с гореща вода, поставено пред камината.

Гевин въздъхна дълбоко и едва сега усети колко се е уморил. Свали набързо дрехите си и се потопи до шия в горещата вода. Кожата му беше обгорена, на много места имаше одрасквания.

Една слугиня изникна от тъмния ъгъл и се зае да сапунисва гърба му.

— Къде е Майлс? — попита с пълна уста Рейн.

— Изпратих го при семейство Рейвдаун. Само той се сети, че днес е годежът. Нямаше как, трябваше ми заместник, затова се лиших от помощта му долу в селото. — Гевин се приведе напред, за да оголи гърба си. Главата му беше извърната настрана.

Рейн едва не се задави с парче хляб.

— Какво… какво си направил?

— Изпратих Майлс като мой заместник при семейство Рейвдаун, за да вземе участие в тържеството по случай годежа — повтори спокойно Гевин.

— Ти да не си полудял? — изкрещя брат му. — Това не е сделка с коне, това е бъдещата ти жена!