Джуд Деверо - Джудит

Освен че беше обкръжен с две крепостни стени, замъкът се издигаше върху билото на планината, под което минаваше широка река. Склонът беше абсолютно гол. Всички дървета бяха изсечени, за да не могат неприятелите да се промъкват незабелязано. Стражите по стените виждаха пристигащите отдалече.

Семейство Аскот беше построило този замък, за да се защитава в продължение на столетия от алчните крале и другите неприятели.

Гевин огледа стените и в очите му блесна гордост. Той подкара коня си към реката, слезе и преведе животното през плитката вода. Освен огромната порта, това беше единственият достъп до замъка. Портата беше затворена с падаща решетка, която се спускаше с помощта на дълги въжета.

Тъй като не искаше да вика стражите посред нощ и да им заповяда да намерят още петима души, за да издърпат тежката решетка, Гевин продължи пътя си покрай високата стена към задния вход.

По стената цяла нощ патрулираха стражи. Гевин кимна приятелски на мъжете, които го пропуснаха да влезе. Огледа се с учудване, защото въпреки късния час дворът беше необичайно оживен.

— Какво се е случило? — обърна се той към ратая, който дотича да поеме коня му.

— Господарите тъкмо се върнаха от селото. Избухна пожар.

— Много ли е лошо?

— Не, сър. Само няколко търговски къщи — отговори момчето и равнодушно вдигна рамене.

Гевин влезе в къщата. В голямата зала рицарите и мъжете от свитата му тъкмо приготвяха постелите си за нощта.

Гевин поздрави някои от тях и забърза нагоре по широкото стълбище. Покоите му бяха на третия етаж.

— Ето го и нашия вятърничав брат! — посрещна го с весел смях Рейн. — Какво ще кажеш, Майлс? Дали пък големият ни брат не обикаля нощем из околността, за да се отърве от задълженията си? Ако и ние бяхме като него, половината село щеше да изгори.

Рейн беше третият брат, най-дребен, но и най-широкоплещест от всички. Той беше изключително силен мъж. Който обаче го видеше в този вид, изправен срещу Гевин с весело святкащи очи и дълбоки трапчинки на двете бузи, никога нямаше да повярва, че на бойното поле е мрачен и страшен като самия дявол.

Гевин погледна брат си с хладно равнодушие. Майлс, който все още не беше съблякъл обгорените си, покрити със сажди дрехи, наля вино в едно калаено канче и му го подаде.

— Да не си получил лоши вести? — попита меко той. Майлс беше най-младият син на семейство Аскот, сериозен млад мъж с будни сиви очи, от които не убягваше нищо. Рядко го виждаха да се усмихва.

Гевин взе чашата и се отпусна в един от солидните резбовани столове от орехово дърво. После се загледа в огъня с отсъстващ вид.

Намираха се в голямо помещение с под от тежки дъбови греди, покрити с ориенталски килими. По стените висяха огромни гоблени, изобразяващи ловни сцени.

И тримата братя носеха прости дрехи в тъмни цветове, бели ленени ризи, които прилепваха по тялото и се завързваха хлабаво на врата. Върху ризите обличаха дебели вълнени жакети, които им стигаха до хълбоците. Панталоните от тъмен вълнен плат подчертаваха силните бедра. Гевин носеше ботуши до коленете, а на колана му висеше меч, чиято дръжка беше обкована със скъпоценни камъни.

Той вдигна чашата до устните си и изпи виното на един дъх. Протегна чашата си на Майлс и мълчаливо изчака брат му да я напълни втори път. Никога нямаше да признае, че се чувства нещастен от вестта за женитбата на Лилиан. Дори пред братята си.

Когато Гевин продължи да мълчи, Майлс и Рейн си размениха бърз поглед. И двамата знаеха къде е бил брат им и защо с и толкова лошо настроение.

Рейн беше виждал Лилиан само веднъж. Намери я хладна и пресметлива, но скоро разбра, че тя е идеал за заслепения от красотата й Гевин. Оттогава изпитваше съжаление към влюбения си брат.

Майлс не проявяваше и най-малко разбиране. За него любовта беше чужда. В неговите очи всички жени бяха еднакви и служеха на една и съща цел.

— Робърт Рейвдаун пак изпрати един от хората си с предложение за женитба — проговори той в настъпилата тишина. — Имам чувството, че се страхува от смъртта и желае по-скоро да види първия си внук. Дъщеря му трябва да го дари с наследник, иначе смъртта му ще бъде ужасна.

— Да не е болен? — попита с усмивка Рейн.

— Не съм чул такова нещо — отвърна Майлс. — Той просто е полудял от мъка по любимите си синове. Останала му е само тази дъщеря. Аз… казаха ми, че редовно бие жена си, защото не му е родила синове.

Рейн смръщи чело. Той не донасяше мъжете, които се отнасяха жестоко с жените си.