Джуд Деверо - Джудит

Лилиан играеше много умело и отчаянието й изглеждаше почти истинско. В тази тъмна нощ никой нямаше да забележи, че сълзите й са подправени.

— Това е… мъчение! Не знам как ще го понеса — изхълца задавено тя и вдигна поглед към лицето му.

— Значи е вярно? — процеди през здраво стиснатите си зъби Гевин и брадичката му побеля.

Лилиан изтри сълзите си и отново сведе глава.

— Баща ми е твърдо решен да ме омъжи. Няколко дни отказвах да се храня и той… о, просто не мога да ти кажа какво ми направиха. Страшно ми е дори да си го помисля!

Лицето на Гевин се вкамени.

— Отивам при него!

— Не! — изпищя тя и се вкопчи в ръката му. — Не бива да го правиш. Вече е много късно. Годежът е решен. Никой не може да спре баща ми.

— Как не го е грях да даде собствената си плът и кръв в ръцете на мъж като Чатауърт! — изсъска вбесено Гевин.

Лилиан пророни още няколко сълзи и заговори задъхано:

— Той не иска да стана твоя жена. Нали сам го чу от устата му? Как да му попреча? Принуждават ме да се омъжа за човек, когото не обичам! — Тя изглеждаше толкова нещастна и толкова сладка, че Гевин отново я притисна до гърдите си.

— Не знам как ще понеса живота без теб — захълца сърцераздирателно тя. — Ти си светлината на живота ми. Без теб не мога дори да дишам. Ако не те виждам, сигурно ще умра.

— Не говори такива неща! Ти няма да ме загубиш. Знаеш, че те обичам също така силно, както и ти мен.

Лилиан вдигна глава към него и сините й очи заблестяха триумфално.

— Ще продължаваш ли да твърдиш това, ако любовта ни бъде подложена на най-тежкото изпитание? — Тя се усмихна с надежда.

— Какво изпитание? — Гевин смръщи чело.

— Ще ме обичаш ли пак така силно и когато стана жена на онзи човек?

— Ти си се съгласила да се омъжиш? — изкрещя невярващо Гевин. — Да станеш жена на друг?

— Какъв избор имам? — Лилиан се изтръгна от ръцете му. — Ти ме мразиш. Пусни ме да си вървя. Дори самият ми вид те гневи — прошепна задъхано тя.

Лилиан беше вече при коня си, когато Гевин се изтръгна от вцепенението си. Той се втурна към нея, дръпна я с все сила и притисна устни в нейните. Нямаше нужда от думи. Телата им се разбираха безмълвно.

Лилиан вече не беше плахата, невинна сърна. Изведнъж тя се превърна в страстна жена, която познаваше всяка частица от тялото на любимия си. Малките й ръце дърпаха нетърпеливо дрехите му и не се успокоиха, докато той не застана гол пред нея.

Тя впи жаден поглед в мускулестото му тяло и от гърлото й се изтръгна дрезгав смях. Гевин имаше широки рамене и тесни хълбоци. Много обичаше мъже като него, силни и здрави.

Тя усети горещо парене между бедрата, което изискваше бързо удовлетворение. Ръцете, които посегнаха към мъжкото тяло, бяха като нокти на хищна птица.

Гевин я притисна към себе си и впи устни в малката й уста, която с готовност се отвори под милувката му. Лилиан усещаше голата му кожа през роклята си и това я възбуди още повече.

Тя изтърпя нежните му ласки, остави го да целуне шията й. Той очевидно си въобразяваше, че имат пред себе си цяла нощ и може да я люби нежно и продължително.

— Не! — изохка задавено тя и се изтръгна от ръцете му. Свали бързо наметката си и я пусна на земята. После отблъсна ръцете на Гевин, които посягаха към колана й. — Много си бавен.

Той я погледна изумено, но след като и последната дреха падна от гърба й и разкри съвършеното й голо тяло, в гърдите му се надигна лудо желание. И той я искаше не по-малко, отколкото тя него.

Лилиан го дръпна и двамата паднаха в тревата.

— Вземи ме! Бързо! — извика задъхано тя. — Какво чакаш още? — Ръцете й се впиха болезнено в слабините му. Тя беше тази, която задаваше темпото. Тя го владееше без остатък. В началото Гевин смяташе, че й причинява болка, но скоро разбра, че тя обича в него именно силата му.

Едва отминал мигът на насладата, и тя се претърколи настрана.

— Трябва да се връщам — заяви кратко тя и посегна към роклята си.

Гении остана да лежи в тревата, без да се помръдва. Проследи как Лилиан опъва чорапите на стройните си крака и усети някакъв странен вкус в устата си. Вкус на гнило.

Много скоро тя ще показва всичко това на друг, мина му през ума. Изведнъж го обзе желание да й причини болка, както беше направила тя с него.

— И аз получих предложение за брак — проговори хладно той.

Лилиан спря насред движението и го погледна втренчено. В сините очи се четеше недоверие.

— За дъщерята на Робърт Рейвдаун.

— Той няма дъщери, има само синове — отговори Лилиан.