Джуд Деверо - Джудит

Ела беше твърде отдавна слугиня на Лилиан, за да се ужаси от тези думи. Господарката й винаги правеше каквото си иска.

— Ще дойда с вас, да не ви се случи нещо лошо по пътя.

Лилиан се направи, че не чува думите на прислужницата си. Тя взе една свещ от свещника до леглото си и тръгна към вратата.

— Не вдигай шум! — изсъска и въздъхна облекчено, когато вратата се отвори без скърцане. После прихвана широката пола със свободната си ръка. Много скоро ще напусна тези влажни стени и ще заживея в истински дом, каза си доволно тя.

— Внимавай! — прошепна предупредително тя и двете с Ела се притиснаха до стената. Един от стражите на баща й беше изникнал внезапно пред стълбището. Без да поглежда нагоре, той продължи обиколката си.

Лилиан угаси свещта, надявайки се, че никой не е чул уплашеното пъшкане на Ела, когато двете бяха обгърнати от черен мрак.

— Да вървим! — заповяда нетърпеливо тя. Сега нямаше време да се съобразява със страха на Ела. Двете излязоха от кулата и забързаха към мястото, където ги чакаха два коня. Лилиан се усмихна доволно и се метна на черния жребец, оседлан грижливо от ратайчето. Трябва да възнаградя това момче, каза си тя, само то се грижи така предано за господарката си.

Ела извика сърдито подире й, но Лилиан пусна коня в галоп, без да се обръща. Какво ме е грижа, че бедната Ела е твърде дебела, за да се качи сама на коня си, усмихна се развеселено тя. Гевин ме чака.

Тя препусна към портичката до реката и видя, че я бяха отворили за нея. Всичко беше наред.

През деня бе валяло и земята беше мокра и тежка. Лилиан вдъхна дълбоко влажния въздух и усети първия полъх на пролетта. Това я възбуди. Нали отиваше на любовна среща!

Когато беше сигурна, че вече никой не може да чуе тропота на коня й, тя се приведе напред и пошепна на врания жребец:

— Побързай, заведи ме при него! Заведи ме при любимия ми!

Конят раздвижи глава, сякаш я бе разбрал. После се протегна и препусна в луд галоп. Лилиан избухна в смях и изложи лицето си на нощния вятър. Гевин! Гевин!

Тя усети силните му ръце по тялото си и отново й прималя от сладост. Припомни си лицето му, толкова мъжествено и красиво, блестящите му очи.

— Браво, добричкият ми! — засмя се тя и потупа жребеца по гърба. — Сега вече може и по-бавно. — Тя дръпна юздите и конят забави ход. Вече беше наближила мястото на срещата и се сети, че днес трябваше да разкаже на Гевин за предстоящата си женитба. Той щеше да побеснее от гняв.

Острият вятър предизвика сълзи в очите й. Лилиан не се опита да ги спре. Сълзите щяха да я улеснят. Тя знаеше, че Гевин мрази сълзите, и през последните две години никога не се отдаваше на тази своя слабост, когато беше с него. Сълзите й бяха необходими само в случаите, когато трябваше на всяка цена да наложи волята си.

Лилиан въздъхна и мрачно се вгледа напред. Защо не можеше да поговори открито с Гевин? Защо трябваше да бъде толкова предпазлива с мъжете? Той я обичаше. Затова беше длъжен да разбере, че тя не може да постъпи другояче. Ала познаваше добре своя Гевин и знаеше, че ако му каже истината, ще го загуби. А нима можеше да намери любовник като него?

Мисълта за мускулестото, страстно тяло я накара да забие пети в хълбоците на коня. Тя щеше да направи всичко, за да задържи Гевин Аскот, мъжа, който търсеше достойна партньорка, рицаря, който… Той трябваше да остане само неин… завинаги!

Защо я караха да се омъжи за човек, който я отвращаваше? Само като си припомнеше тлъстия Едмънд Чатауърт с грозното му лице и нашарената от белези кожа, и я побиваха тръпки. Как щеше да понася този мек, изнежен дебелак? Но той беше граф. Той беше богат и притежаваше много земи. Имаше имения в Ирландия, Уелс и Шотландия, говореше се, че има собственост дори във Франция.

Лилиан не знаеше точно колко богат е той, но скоро щеше да го узнае. Духът на Едмънд беше ленив като тялото му и сигурно нямаше да мине много време, и тя щеше да завладее цялото му богатство. Щеше да му достави няколко уличници да го забавляват и да го държат в добро настроение, докато тя управлява имуществото му.

Лилиан имаше слабост към красивия и мъжествен Гевин Аскот, но тя не можеше да замъгли студения й разсъдък.

Кой беше Гевин Аскот? Някакъв незначителен барон, беден и без влияние и двора. Великолепен воин, силен и красив мъж, но той не можеше да й предложи лукса, който щеше да й осигури Едмънд.

Какъв ли би бил животът й с Гевин? Нощите обещаваха страст и екстаз, но Лилиан знаеше, че нито една жена не е в състояние да завладее изцяло един Аскот. Ако станеше негова съпруга, той щеше да очаква тя да живее усамотено и да изпълнява усърдно домакинските си задължения. Като съпруг той щеше да бъде също така безусловно изискващ както и като любовник.