Джуд Деверо - Алисия

— Ако само докоснеш Алисия, ще те убия — проговори ледено той. Хю примигна изненадано.

— Ти май говориш сериозно!

— Точно така.

Хю избухна в смях.

— Ние с теб сме приятели, нали? Често сме делили жените.

— Алисия е моя съпруга! — изкрещя разярено Стивън и се нахвърли върху приятеля си.

Четиримата стражи се спуснаха едновременно върху него, но не бяха в състояние да го спрат. Хю се отдръпна колкото можеше по-бързо, но Стивън въпреки това успя да го хване за гърлото. Едва когато вратата на спалнята се отвори с трясък и вътре нахлуха още четирима стражи, той се примири с поражението си.

— Отведете го в кулата! — заповяда Хю и хвърли изпълнен с възхищение поглед към приятеля си. Този мъж беше толкова силен, че осмината войници едва го удържаха.

— Не прави това! — проговори настойчиво Стивън, когато стражите го извлякоха навън.

— Няма да я изнасиля, бъди спокоен — отговори през смях Хю. — Искам я само за един ден. Ако не я завладея до смрачаване, значи имаш вярна и предана съпруга. Ако се поддаде…

— Върви по дяволите — промърмори мрачно Стивън и напусна стаята с каменно лице.

Алисия стоеше пред голямото огледало и разглеждаше критично отражението си. Трябваше й повече от час, за да се облече като английска дама. Полата и ръкавите бяха от блестящ оранжев брокат. Раменете й бяха наметнати с хермелин. Отпред полата беше разцепена и разкриваше фустата от копринено кадифе в канелен цвят. Правоъгълното деколте разкриваше голяма част от високите й, твърди гърди.

— Изглеждате прекрасно, милейди — проговори плахо слугинчето, което й беше помогнало да се облече. — У сър Хю никога не е гостувала такава красавица.

Алисия погледна момичето и понечи да каже нещо, но се отказа. Тази сутрин едва успя да спаси сър Хю от зъбите на разярения Раб. Очевадно вярното й куче не се доверяваше на англичаните.

Сър Хю се бе появил внезапно пред сламеника й. Обяснението му беше толкова дълго и подробно, че Алисия загуби търпение. Стивън бил отишъл в един приятелски дом. Сър Хю се чувствал почетен от пристигането на съпругата му и желаел дамата да прекара поне един ден в компанията му. Въпреки широката му усмивка, Алисия го погледна недоверчиво и го засипа е въпроси. Защо Стивън се беше измъкнал тайно през нощта, без да й каже довиждане? Какво го беше накарало да постъпи така? Сър Хю смънка нещо, после очевидно му хрумна нова идея. Заяви й, че е подготвил изненада. Стивън поискал жена му да прекара един ден в компанията на стария му приятел.

Алисия го погледна смаяно, но не попита нищо повече. Най-добре беше да се престори, че е повярвала във фалшивите обяснения на англичанина. Тя се усмихна сладко и се зарадва, че сър Хю беше поне десет сантиметра по-нисък от нея и можеше да го гледа отвисоко.

— Изненада! — проговори развълнувано тя. — О, аз много обичам изненадите! Как мислите, каква ли ще бъде?

Хю се усмихна снизходително.

— Трябва да почакаме завръщането му. Искам да се погрижа за развлеченията ви, докато Стивън се върне. Заповядах да издигнат павилиони в градината и да запалят огън.

— Много ви благодаря. Толкова сте мил — отговори с детинско въодушевление Алисия и зарови пръсти в гъстата козина на Раб, за да му попречи да се нахвърли върху рицаря.

Хю я придружи до отредената й стая и й показа с гордост брокатената рокля, приготвена специално за нея. Алисия я огледа и скоро разбра, че шивачката е работила цяла нощ, за да отпусне подгъвите и да я стесни в талията. Преди да излезе, Хю я удостои с прелъстителна усмивка и тя се изкуши да му отговори с премрежен поглед. По-добре беше да се държи така, както той очакваше от нея.

Когато остана сама, тя се втурна към прозореца. Дърводелците работеха усърдно по изграждането на някаква платформа. Вече бяха запалени седем огъня. В средата на двора беше изнесен голям мангал, където събираха жаравата. Над платформата беше опънато платнище. Алисия смръщи чело. Този англичанин беше обезумял. Защо бе решил да развлича гостенката си под открито небе насред зима? Снощният дъжд се беше обърнал в сняг, а Алисия беше много добре запозната със зиморничавостта на англичаните. Те се страхуваха от студа и дъжда като от чумата.

Камериерката дойде да й помогне и Алисия посвети цялото си внимание на обличането. Опита се да измъкне нещо от момичето, но не научи нищо особено. Сър Хю останал цялата нощ буден, за да подготви празненството. Алисия си каза, че може би няма основания да се тревожи. Може би Стивън наистина е бил извикан в съседното имение, а приятелят му желае да се представи добре пред съпругата му.