Джуд Деверо - Алисия

Тя щеше да обърка плановете им и да им даде да разберат! При тази мисъл на лицето й изгря усмивка. Как ли щеше да реагира сър Хю, ако му признаеше, че е недоволна от живота си със Стивън и би предпочела да заживее в Англия с хубавец като него?

Двамата излязоха навън и Алисия погледна към небето.

— Мисля, че слънцето всеки момент ще се покаже зад облаците. Искате ли да изнесем креслата, за да се наслаждаваме на топлите му лъчи?

Сър Хю се зарадва на предложението й и веднага заповяда на слугите си да преместят креслата. Ала когато Алисия се приведе към него и му показа дълбокото си деколте, смръщи изненадано чело. Без да губи време, тя премина към темата.

— Значи нямате съпруга, милорд? — Музикантите не преставаха да ги забавляват с весели мелодии.

— Не… още не. Нямам късмета на Стивън.

— Той… наистина ли ви е приятел? Тогава вероятно ще станете и мой приятел.

Хю я погледна дълбоко в очите и се уплаши, че ще се загуби в дълбините им. Стивън имаше дяволски късмет.

— Разбира се, вие също сте моя приятелка — отговори бащински той.

Алисия въздъхна и отвори примамливо пълните си устни.

— Веднага разбрах, че сте чувствителен и интелигентен мъж. Иска ми се и съпругът ми да беше такъв. — Тя се усмихна на смаяната му физиономия. — Нали знаете как беше сключен бракът ми. Нямах право на избор. Иначе бих избрала друг. Лорд Стивън…

Хю я погледна сковано.

— Чух, че Стивън е трябвало да се бие за вас. Той е най-добрият воин, когото познавам. Чух, че Чатауърт го нападнал в гръб…

— О, да, Стивън е прекрасен рицар, но… как да кажа… не е толкова добър в леглото.

Хю я погледна смаяно.

— Нима твърдите, че Стивън Аскот има недостатъци? Трябва да знаете, че сме приятели от детинство. А що се отнася до жените — в гласа му имаше истински гняв, — когато служихме заедно в равнината, той се влюби в една малка мръсница и ослепя от страст. Тя беше дъщеря на търговец и спеше с половината рота. Платих й доста солидна сума, за да легне с мен, и направих така, че той да ни завари заедно.

— Значи затова ви е сърдит? — промълви тихо Алисия, забравила кокетството си.

— Ако му бях казал истината, нямаше да ми повярва! Не беше способен да види по-далече от трапчинките й!

Алисия се облегна назад в креслото си. Трябваше да смели онова, което бе узнала от Хю. Значи Стивън я използваше като инструмент, за да отмъсти на приятеля си за злото, което уж му беше причинил. Хю му бе отнел жената, в която се беше влюбил! Остра болка прониза сърцето й. Стивън е обичал някаква уличница е трапчинки и е бил готов да се откаже от женитбата с нея!

— Не ви ли е добре, лейди Алисия?

Тя примигна и отговори тихо:

— Мисля, че в окото ми е влязла песъчинка.

— Чакайте, аз ще видя! — Той взе лицето й в големите си, силни ръце. Алисия го погледна невинно.

— Няма нищо — промърмори сър Хю, но не пусна лицето й. — Алисия, вие сте невероятно красива жена. Стивън е…

Тя се изтръгна от ръцете му.

— Не искам да чувам това име — отговори сърдито тя. — Днес съм свободна жена и ще се забавлявам. Кажете на музикантите да се отдръпнат, за да можем да потанцуваме.

Сър Хю хвърли нервен поглед към кулата и се остави да го издърпа на платформата. Алисия го завъртя в кръг и той едва не изгуби равновесие. Тази жена беше невероятно темпераментна. Разпуснатата й коса се вееше, гъвкавото й тяло тръпнеше в ръцете му, очите й блестяха. Изведнъж студеният зимен ден се превърна в пролет. Хю забрави, че ревнивият съпруг ги наблюдава от прозореца на затвора си.

— Спрете най-после, Алисия! — извика през смях той, забравил тържественото „милейди“. — Боя се, че ще падна в безсъзнание. Знаете ли какви бодежи имам!

Алисия избухна в смях.

— Вижда се, че от вас няма да стане истински шотландец. Трябва да правите повече физически упражнения.

Той хвана ръката й.

— Не съм се изтощавал така, откакто за последен път се упражнявах с братята Аскот.

— Разбирам ви — усмихна се тя и двамата седнаха на креслата. — Стивън се упражнява прилежно с моите хора.

— Той е добър мъж и опитен воин — отговори сър Хю и взе парче сирене от таблата, която му поднесе слугата.

— Може би — отговори Алисия и отпи голяма глътка от топлото вино, подправено с ароматни билки.

— Завиждам му.

— Наистина ли? — Тя го погледна изпитателно. — Може би ще успеете да го заместите… в някои отношения. — Сър Хю се наду като паун и тя сведе глава, за да не се изсмее в лицето му.

— Лейди Алисия, трябва да говоря сериозно с вас — изрече тържествено мъжът. — За Стивън.