Джуд Деверо - Алисия

— Това ли е ръката, която Хю не престава да целува?

— Сега не е време за ревност — отговори сърдито тя. — Защо те държат тук? Какво означава този глупав празник на открито?

— Глупав? — попита иронично Стивън и пусна ръката й. — А аз останах с впечатлението, че ти харесва! Я кажи, и ти ли намираш Хю неустоим, както правят другите жени?

Алисия го погледна втренчено и погали успокоително Раб. Кучето беше нервно, защото господарят му беше затворен. Мислите й работеха трескаво.

— Това не е сериозно, нали? — попита със застрашително спокойствие тя. — Това е пак някоя от английските ви игрички! Какво точно се уговорихте?

— Не е игра, когато става въпрос за жена ми! — отговори раздразнено Стивън.

— Бъди проклет, Стивън Аскот! — изруга ядно Алисия. — Молих те да не идваме тук. Сега обаче искам да узная за каква игра става думи и как мога да те измъкна от този затвор!

Стивън присви очи.

— Ако се поддадеш на ласкателствата му и той спечели, ще ти извия врата като на пиле!

Алисия започваше да разбира.

— Това означава ли, че сте се обзаложили?

Когато Стивън не отговори, тя продължи бавно и отчетливо:

— Мисля, че разбрах. Хю е убеден, че може да ме прелъсти, а ти не си уверен в мен. Кога най-после затлъстелият ти английски мозък ще проумее, че аз също съм човек и имам право на мнение? Нима смяташ, че съм глупава като англичанките и съм готова да последвам в леглото всеки мъж, който ми се усмихне? Би трябвало да знаеш от собствен опит, че ще опита ножа ми. Не чу ли, че Раб ръмжи всеки път, когато приятелят ти докосне ръката ми?

— Но той не престава да те ухажва!

Алисия погледна през решетките и откри прозорчето в отсрещната стена. Значи затова сър Хю бе отказал да обърнат павилиона! Искаше Стивън да вижда и двамата, да следи как напредва ухажването. Двамата мъже я използваха за проклетите си шегички, достойни само за момчета с жълто около устата. Как смееше Стивън да се съмнява във верността й? Как смееше Хю да си въобразява, че има насреща си глупачка, замаяна от чара му?

— Вървете по дяволите и двамата! — прошепна задавено тя и му обърна гръб. — Да се махаме оттук, Раб!

— Алисия, върни се! — помоли смирено Стивън. — Кажи на Хю, че си разгадала играта му, и го помоли да ти даде ключа от килията ми!

Тя го погледна през рамо и го удостои с най-сладката си усмивка.

— И да се откажа от празненството, което според обещанията на сър Хю ще трае цяла нощ? В никакъв случай! — Тя хукна надолу по стълбите и запуши уши, за да не чува молбите и проклятията му.

Докато слизаше по стълбата, Алисия кипеше от гняв. Сър Хю я чакаше в голямата зала и на лицето му беше изписано такова изражение, сякаш възнамеряваше да я накаже за дългото й отсъствие. Англичани, каза си ожесточено тя. Много й се искаше да му каже, че е открила истината, но замълча. Стивън беше преживял тежки дни, преди да изяви готовност да свали английските дрехи и да се откаже от убеждението си, че английският начин на живот е най-добрият.

Тя щеше да изиграе своята игра и да засрами и двамата англичани. Дано и единият, и другият се убедят, че жената е самостоятелно същество и умее да мисли, каза си сърдито тя.

— Тревожех се за вас — проговори с усмивка сър Хю и й протегна ръка.

Алисия го изгледа невинно.

— Дано не ми се разсърдите, но ще ви призная, че се поогледах малко в къщата ви. Само ваша ли е?

Сър Хю улови ръката й и я стисна нежно. Когато отговори, гласът му преливаше от гордостта на собственика.

— Разбира се, че е само моя. Имам и седемстотин акра земя. Освен това разполагам с второ имение в южната част на страната.

Алисия въздъхна дълбоко.

— Стивън не е толкова богат, нали? — попита плахо тя.

Хю смръщи вежди.

— Не. Доколкото знам, има парче земя и някаква стара кула. Обаче вашите земи…

Алисия въздъхна отново.

— Прав сте, но те са в Шотландия.

— О, да, разбрах. Вашата страна е студена и мокра, нали? Нищо чудно, че предпочитате да живеете тук. Е, може би Стивън… — Той не довърши изречението си.

Алисия се усмихна на себе си. Стана точно както очакваше. Хю не се интересуваше от нея и нямаше намерение да погази честта на приятеля си. Той просто страдаше от скука и искаше да подразни малко Стивън. Споменаваше твърде често името му, за да има враждебни намерения. Стивън смяташе, че приятелят му се харесва на жените и съпругата му може да се поддаде на чара му и да изневери на брачната си клетва. Хю нямаше намерение да я отведе в леглото си, само я използваше като средство, за да ядоса Стивън. И двамата не се съобразяваха с мислите и чувствата й.