Джуд Деверо - Алисия

— Какъв беше като дете? — попита меко тя.

Хю я погледна втренчено.

— Сериозен. Като Гевин. Всички братя Аскот са израснали в мъжки свят. Ако Стивън се държи като непохватно момче, причината е, че няма опит е жените.

— Значи е много различен от вас — поласка го умело тя.

Хю се усмихна самодоволно.

— Е, аз не съм съвсем неопитен и затова… затова и вие се чувствате привлечена от мене. Ала с годините ще свикнете със Стивън и ще се научите да го цените.

— Това ли търсите — жена, която да ви цени?

— О, аз наистина съм съвсем различен от Стивън — отговори засмяно той.

Алисия го погледна с добре изиграна плахост. В главата й назряваше смел план.

— Знаете ли, преди време гостувахме на едно селско семейство в Шотландия и жената ни приготви невероятно питие от лишеи. Когато влязохме в имението ви, забелязах, че същите лишеи растат близо до скалите край портата. Искате ли да се поразходим дотам и да съберем малко? Много бих искала да ви приготвя тази напитка.

В първия момент Хю я погледна слисано, после кимна колебливо. Обратът, който взе разговорът, му беше неприятен. Съпругата на Стивън беше готова за изневяра.

Докато вървяха към портата, той говореше само за Стивън, хвалеше честността и великодушието му, учудваше се на готовността му да облече шотландски дрехи. Скоро заваля и двамата се върнаха в къщата. Сър Хю се настани удобно в голямата зала. Един слуга донесе горещо вино и чаши, в които Алисия щеше да приготви питието. Докато стриваше лишеите и ги смесваше грижливо с виното, тя наблюдаваше крадешком домакина си, който беше изпъчил гърди и самодоволно потриваше ръце. Очевидно се гордееше с благородството си. Кой друг на негово място би се възпротивил срещу опитите за сближаване, предприети от такава красива жена?

— Заповядайте, милорд — проговори с мил гласец тя и му подаде чашата. Прие с усмивка уверенията му, че напитката е чудесна, и собственоръчно му наля още една чаша.

— Трябва да си поговорим сериозно — започна отново той, когато изпразни и втората чаша. — Не бива да напускате дома ми с убежденията, които имате сега.

— И какви са моите убеждения? — понита сладко тя.

— Стивън е мой приятел. Познаваме се още от деца. Надявам се, че ще останем приятели да края на живота си.

— Нима очаквате, че някой ден ще се скарате?

— Това зависи изцяло от вас. Никога, никога не бива да му признавате, че сте почувствали… привързаност към мен.

— Аз съм почувствала привързаност към вас? — попита невинно тя. После приседна в креслото насреща му. — Какво имате предвид?

— О, не се преструвайте, милейди! И двамата знаем какво се случи днес между нас. Жените разбират какво става в сърцата им и в тези на мъжете.

— Така ли? Важи ли то за всички жени? И какво друго знаят те?

— Не се правете на наивна! — ядоса се сър Хю. — Не съм толкова неопитен в тези неща като Стивън. Вие можете да го накарате да повярва, че никога не поглеждате други мъже. Аз няма да му отнема тази илюзия, защото е мой приятел. Но поне пред мен не е нужно да се правите на невинна.

В този момент го прониза остра болка в стомаха и той изкриви лице.

— Защо побледняхте изведнъж? Ще ви дам още малко от питието.

Хю изпи наведнъж третата чаша и въздъхна доволно. Подправеното вино беше невероятно вкусно. Болките в стомаха му отслабнаха, но само за малко. По челото му избиха капчици пот.

— Сигурно рибата, която ядохме, е била развалена — промърмори той. — Къде бях спрял?

— Казахте, че съм готова да напусна съпруга си. Заради вас.

— Не тълкувайте така думите ми. Казах само…

Алисия остави каната на масата и тропна с юмрук.

— Сега обаче аз ще ви кажа нещо! — заяви енергично тя и застана пред него с ръце, опрени на хълбоците. — Казахте, че сте приятел на Стивън, но му изиграхте един невероятно глупав номер. Затворихте го в онази кула и го накарахте да гледа как омайвате жена му!

— Аз ли омайвам жена му? Вие бяхте готова да влезете в леглото ми, драга, не аз!

— Така ли? Защо си въобразявате, че можете да четете мислите ми? Наистина ли сте толкова суетен да вярвате, че съм прекарала цели месеци в леглото на Стивън и не съм доволна от него?

— Но нали самата вие казахте…

— Вие бяхте достатъчно глупав да повярвате във всичко, което ласкаеше суетността ви. Осмелихте се да твърдите, че сте проявили благородство, като сте платили на една уличница да легне с вас. Въобразявате си, че сте направили услуга на приятеля си, но аз се питам дали истинската причина за тази постъпка не е била ревността ви. Защото всички мъже в лагера ви е трябвало да й плащат — освен моят Стивън!