Джуд Деверо - Алисия

— Изглеждаш, като че ли ще те хвърлят за храна на зверовете — проговори студено Стивън. — Давам ти думата си, че Гевин бие жените твърде рядко, а Джудит…

Алисия вдигна ръка.

— Пощади ме с премъдростите си! Вече съм чувала достатъчно за Джудит. — Тя изпъна гръб и продължи: — По-скоро шотландците ще се откажат от плейда си, отколкото една Макарън да се уплаши от някакви си англичани!

Стивън се усмихна доволно и й отвори вратата към една стая, осветена от първите лъчи на слънцето. Алисия успя да хвърли само един поглед към великолепната облицовка на стените, преди двамата, застанали в средата на стаята, да привлекат вниманието й.

— Дяволите да те вземат, Джудит! — изкрещя сърдито един едър, представителен мъж с тъмна коса, сиви очи и изпъкнали слепоочия. Той изглеждаше зашеметяващо красив, макар че лицето му пламтеше от гняв. — Дадох точни указания как да преустроите краварника. Оставих ти дори скиците. Като че ли си нямам достатъчно грижи със Стивън и жена му! Не знаеш ли, че са изчезнали и никой няма представа къде се намират. Връщам се в къщи и се оказва, че краварникът няма нищо общо с плановете ми.

Джудит стоеше пред него и го гледаше спокойно. Разкошната й светлокестенява коса беше скрита само отчасти от френското боне. Очите й блестяха като злато.

— Скиците ти се оказаха абсолютно непригодни. Защо някой ден не се опиташ да произведеш сирене или масло? Или поне да издоиш една крава?

Мъжът й я надвишаваше с цяла глава, но това изобщо не й правеше впечатление.

— Какво общо имат плановете ми с това, че никога не съм доил крава? Отговори ми, за Бога! — Гевин беше толкова гневен, че острите ръбове на скулите му заплашваха да разкъсат кожата. — Важното е, че не си спазила нарежданията ми. Как ще се появя сега пред краварите?

Джудит присви очи.

— Те ще ти бъдат благодарни, че не им се налага да работят в заешките клетки, които беше начертал.

— Това вече е прекалено, Джудит! — изрева обидено Гевин. — Ако знаех, че ще има някаква полза, щях да ти насиня задника от бой заради това безсрамие!

— Забележително е, че се гневиш само когато съм права.

— Дръж, Гевин! — извика Стивън, който следеше с блеснали очи сцената, откачи една брадва от стената и я метна към брат си.

Гевин, опитен воин и постоянно нащрек, позна вика и се обърна светкавично. Протегна ръка и улови брадвата, хвърлена му от Стивън. Погледна смаяно брат си, облечен в странни одежди, после отмести очи към брадвата в ръката си.

— Давам ти я, за да се отбраняваш срещу Джудит! — обясни през смях Стивън.

Преди Гевин да е успял да реагира, Джудит прекоси с два скока стаята и се хвърли на шията на девера си.

— Къде беше толкова време? Търсим те навсякъде. Толкова се тревожехме за теб!

Стивън целуна косата й.

— Добре ли си вече? Премина ли треската ти?

— Нима не виждаш, че е оздравяла? — намеси се сърдито Гевин. — Щом започна да се бърка в управлението на имотите…

— На твоите имоти, нали? Ти още ли не си научил урока си?

— Я да млъкнете и двамата! — заповяда Джудит и се откъсна от ръцете на Стивън.

Гевин се хвърли към брат си и го притисна към мощните си гърди.

— Къде беше, за Бога? Чухме, че са те убили, а после, че това не им е било достатъчно, затова са те пребили до смърт. Ако знаеш какво беше тук… — Той не можа да продължи. Гласът му пресекваше от вълнение.

— Не съм мъртъв, както виждаш — засмя се Стивън и отстъпи крачка назад.

— Мога да кажа, че изглеждаш много по-добре, отколкото преди — намеси се отново Джудит и огледа изпитателно мускулестите, загорели от планинското слънце крака на девера си.

Гевин я изгледа мрачно и сложи ръка на рамото й с жест на собственик.

— Престани да флиртуваш с брат ми. Много добре знаеш, че аз никога няма да облека такова нещо!

Джудит се засмя весело и се сгуши в прегръдката му. Алисия стоеше в сянката на високия стол и се чувстваше чужденка в задушевната семейна атмосфера. Ето каква беше меката и мила Джудит! Беше много по-дребна от нея, изглеждаше крехка и чуплива, но в същото време си личеше, че е издялана от най-твърд диамант. И се държеше самоуверено и дори нахално с мъжа си, който стърчеше над нея с цяла глава. Това не беше жена, която прекарва дните си в шиене и плетене.

Джудит беше първата, която откри самотната зрителка зад облегалката на стола. Първата й мисъл беше, че Стивън е осъществил заплахата си: затворил е жена си в някоя кула и си е довел красива селянка, която го е направила щастлив. Ала докато оглеждаше Алисия тя разбра, че е сгрешила. Нямаше жена от народа, която да се държи с такова вродено благородство. Тази жена се гордееше не само с красивата си външност, в нея имаше изтънченост и твърд характер, които определяха поведението й. Това беше жена, която съзнаваше колко струва и се държеше в съответствие със стойността си.