Джуд Деверо - Алисия

— Също като решенията на Джудит — отговори спокойно Гевин.

— Точно така! — съгласи се с усмивка Стивън. — Само че тя трябва да се бори с теб, за да осъществи решенията си.

— Разбира се — отговори ядосано Гевин, — жените трябва…

Смехът на Стивън го накара да замълчи.

— Знаеш ли, през последните месеци престанах да мисля какво трябва да правят жените и какво не.

— Разкажи ми повече за Шотландия — помоли го Гевин, за да промени темата.

Стивън седна отново на масата за закуска. Гласът му прозвуча замечтано.

— Планините са много красиви.

— Чувал съм, че непрекъснато вали.

Стивън махна нетърпеливо с ръка.

— Шотландците не се тревожат от дъжда.

Гевин наблюдаваше замислено брат си. В думите на Стивън имаше много повече, отколкото казваха.

— Кристофър Одли ме посети преди няколко месеца. Успя ли да те намери преди сватбата ти?

Стивън бутна чинията си.

— Крис загина в Шотландия.

— Какво?

Стивън го погледна намръщено. Как да обясни на брат си, че Крис загина в битка, която според рицарските понятия беше нечестна?

— Откраднаха ни говедата. Няколко от мъжете на Алисия загинаха, докато се опитваха да предпазят Крис.

— Да предпазят Крис? Той е отличен боец! Бронята му…

— Проклятие! — изпухтя сърдито Стивън. — Именно бронята го уби! Той беше практически неподвижен. Както каза Дъглас, приятелят ми беше пленник на железния си ковчег.

— Не те разбирам. Защо?

Вратата се отвори с трясък и в стаята се втурнаха Рейн и Майлс. При влизането на Рейн стъклата задрънчаха застрашително. Той сграбчи брат си, вдигна го във въздуха и едва не го задуши в мечешката си прегръдка.

— Стивън! А ние чухме, че си мъртъв!

— Ако не го пуснеш веднага, може и да умре — отбеляза сухо Майлс.

Стивън се ухили широко и приложи една от научените от Там хватки. Ухили се още повече, като забеляза, че Рейн се поддаде. Натискът му се усили, но Стивън също го стисна по-силно и Рейн загуби.

Стивън засия от удоволствие. В Англия нямаше нито един мъж, способен да надвие тази торба мускули. Браво на Там! Рейн отстъпи крачка назад и погледна с гордост брат си.

— По всичко личи, че Шотландия ти се е отразила добре.

— А може би ти си занемарил упражненията — подразни го самодоволно Стивън.

Рейн избухна в смях.

— Искаш ли да се увериш, че не съм забравил да се бия?

— Спрете! — намеси се решително Майлс. — Първо искам да кажа на брат си добре дошъл, а после можете да правите, каквото си искате.

— Ти си пораснал, Майлс — засмя се Стивън. — И си напълнял.

— Жените са виновни — намеси се с презрителна усмивка Гевин. — Две от момичетата в кухнята се състезават коя да го нахрани по-добре.

— Разбирам — усмихна се Стивън. — А наградата е нашето мило бебе!

Майлс не обърна внимание на закачките им. Беше свикнал с тях и дори не се усмихна. Той беше сериозен млад мъж и чувствата се отразяваха само в проникновените му сиви очи. Огледа стаята и се обърна въпросително към Стивън:

— Джеймс каза, че си довел жена си.

— Бъди спокоен, братко, сега Майлс ще се заеме с нея — засмя се Гевин. — Така поне ще мога да имам Джудит само за себе си. Иначе всеки път, когато я потърся, тя е заета с някого от безценните ми братя.

— Гевин се отнася с Джудит като с крепостните си — изръмжа Рейн и това не беше само шега.

Стивън се усмихна. Радваше се, че си е отново в къщи. Гевин и Рейн се караха, както обикновено, и непрекъснато задяваха Майлс. През изминалите месеци братята му почти не се бяха променили. Рейн изглеждаше още по-силен и здрав, ако това изобщо беше възможно, и открито показваше страстта си към земните наслади. Майлс продължаваше да стои настрана, част от общността и все пак разделен от нея. А Гевин беше спойката на семейството. Той беше солидният тип, който обичаше земята си. Където беше Гевин, там беше домът на семейство Аскот.

— Не съм съвсем сигурен, че искам да ви представя Алисия — проговори мрачно той.

— Плаха ли е? — попита загрижено Рейн. — Надявам се, че не ти се е наложило да я довлечеш тук за косата. Защо не видяхме нито една кола на двора? Къде са хората ти?

Стивън пое дълбоко въздух и избухна в луд смях. Никога нямаше да му повярват, ако им разкажеше истината.

— Не, не бих нарекъл Алисия плаха — отговори той и едва не се задави от смях.

Алисия седеше в горещата вода, покрита до шията с ароматна сапунена пяна. В камината гореше буен огън и разпространяваше в стаята благодатна топлина и мирис на смола. Алисия се оглеждаше лениво. Спалнята беше прекрасна. Таванът и подът бяха облицовани с испански плочки. Стените бяха покрити с бяло боядисано дърво, а на местата, където гредите се събираха, растяха розови пъпки. Огромното легло беше покрито с розово кадифе. Креслата, пейките и шкафовете бяха с великолепна резба.