Джуд Деверо - Алисия

— …най-прекрасният мъж на света! — довърши през смях Джудит. — Не ми казваш нищо ново. Познавам добре и четиримата братя Аскот, нали съм омъжена за най-големия. Но никога не бих заменила Гевин за някого от онези парфюмирани, слабовати, наперени джентълмени, които ме ухажваха в кралския двор. Вероятно и ти изпитваш същото към Стивън.

Внезапно Раб скочи, залая радостно и се втурна към вратата. Стивън влезе с широка усмивка и зарови пръсти в гъстата му козина.

— Много сте радостни — отбеляза той и погледна подозрително двете жени.

— Радвахме се, че разполагаме поне с няколко минути спокойствие — отговори спокойно Алисия.

Стивън погледна с усмивка Джудит.

— Може би ще успееш да я направиш малко по-кротка и мила, докато сме тук. Знаеш ли, в залата има един човек, който ми проглуши ушите, че бил донесъл нови рокли.

— Тъкмо него чаках! — извика въодушевено Джудит и изскочи навън.

Стивън разгледа изпитателно жена си.

— Изглеждаш прекрасно. Като свежо пролетно утро.

Алисия се дръпна от протегнатите му ръце и застана пред камината.

— Още ли ми се сърдиш за случилото се в къщата на Хю?

— Да ти се сърдя? — попита хладно тя. — Не. Постъпих глупаво. Това е всичко.

— Глупаво? — Стивън изпита болка от студенината й.

Това беше много по-лошо, отколкото ако го беше нападнала с нож. Алисия се обърна и го погледна втренчено.

— Бях започнала да вярвам, че нещо ни свързва.

— Любов? — попита той и очите му заблестяха. — Няма нищо лошо, ако ми признаеш, че ме обичаш.

Алисия изкриви уста в горчива гримаса и блъсна ръката му.

— Любов! — проговори гневно тя. — Говоря ти за нещо много по-важно. Между мъжа и жената трябва да има доверие, лоялност, вяра в човека до теб.

Стивън я погледна намръщено.

— А аз си мислех, че жените искат мъжете им да ги обичат…

Алисия въздъхна разочаровано.

— Кога най-после ще проумееш, че аз не съм като другите жени? — попита с болка тя. — Аз съм Алисия Макарън. Няма друга като мен. Може би повечето жени смятат, че любовта е най-висшата цел в живота им, но аз не мисля така. Има достатъчно хора, които ме обичат. Всички мъже и жени в клана ме обичат, Там е готов да умре за мен. Имам много приятели. Обича ме дори Кирсти, която е от клана Макгрегър.

— А къде е моето място? — попита мрачно Стивън и отстъпи крачка назад.

— Сигурна съм, че ние с теб също се обичаме, макар и по друг начин. Направих всичко за теб, когато те улучи стрелата на Дейви, а ти също си доказвал нееднократно, че си загрижен за мен.

— Много съм ти благодарен за онази малка услуга — отговори сърдито той. — Аз пък си въобразявах, че ще се зарадваш, като ти кажа, че те обичам.

— Искам да ме уважаваш, да пазиш честта ми. Като господарка на клана Макарън аз живея в мъжки свят. Затова не искам съпруг, който се опасява, че ако постоянно не ме надзирава, мога да извърша нещо нечестно.

Лаят на Раб прекъсна разговора им. Вратата се отвори и Джудит надникна в стаята.

— Мога ли да вляза? — попита меко тя.

— Ела тук, Раб — заповяда Алисия и обясни на снаха си: — Той няма да ти стори нищо, стига да не носиш оръжие.

— Ще го запомня — отговори засмяно Джудит и й показа роклята от тъмносиньо кадифе, цялата обшита със златни конци. — За теб е — обяви тържествено тя. — Искам да видя как ще ти стои.

— Но как успя да я приготвиш за толкова кратко време? — попита смаяно Алисия и поглади красивата материя.

Джудит се усмихна тайнствено.

— Тук живее един ужасен дребосък, който работи за Гевин. Постоянно е затворен в мазето, защото върши разни безсрамия. Дадох му кесия със сребро, казах му колко си висока и му заповядах да ушие рокля, достойна за лейди като теб.

— Прекрасна е — усмихна се с благодарност Алисия. — Толкова си мила с мен. Вече не се чувствам натрапник в къщата ти.

Джудит сложи ръка на рамото на Стивън.

— Изглеждаш изтощен, братко. Не ти ли е добре?

Стивън се опита да се усмихне и целуна разсеяно ръката й.

— Може би съм уморен от пътуването. — Той се обърна официално към Алисия: — Братята ми ще се радват да се запознаят с теб. — Ще се радвам, ако се отзовеш на молбата ми. — После се обърна и излезе от стаята.

Едва след няколко часа Алисия беше облечена и нагласена според представите на Джудит. Докато я оглеждаше критично, тя й обясняваше, че е научила няколко номера за разкрасяване в кралския двор, но нямала никакво намереше да отива повече там. Алисия отказа категорично да закрие косите си с боне и Джудит се съгласи с нея, възхитена от разкошните гарвановочерни къдрици, които се спускаха чак до кръста й. Накрая реши, че и тя ще се среши по същия начин. След това облече рокля от виолетов сатен, чиито ръкави и подгъв бяха обшити с тъмнокафяви кожички от норка. Стройната й талия беше стегната със златен колан, украсен с пурпурни аметисти.