Джуд Деверо - Алисия

Джудит се откъсна от мъжа си и направи крачка към Алисия.

— Вие сте лейди Алисия, нали? — попита спокойно тя и й протегна ръка.

Погледите им се срещнаха и между сините и златните очи прескочи искра. Двете се разбраха от пръв поглед. Бяха равноправни.

— Как се сети, че е тя? — попита с усмивка Стивън. — Джеймс си помисли, че съм довел… е, във всеки случай не жена си.

— Джеймс е глупак — отговори кратко Джудит. Тя отстъпи крачка назад, за да разгледа по-добре дрехата на Алисия, която беше много по-висока от нея. — Тази пола ви дава много свобода, нали? И не натоварва тялото като моята рокля…

Алисия се усмихна сърдечно.

— Полата ми е невероятно лека и удобна, затова пък вашата рокля е много по-красива.

— Ела да си побъбрим в покоите ми — предложи с усмивка Джудит.

Двамата мъже зяпнаха смаяно. Жените им ги изоставиха, без дори да им кажат довиждане.

— Никога не съм виждал Джудит толкова открита и сърдечна с абсолютно непознат човек — промълви изумено Гевин. — Как разбра, че това е жена ти? Ако се съди по стила на облеклото й, аз бих дал право на Джеймс.

— Ами Алисия? — подкрепи го Стивън. — Тя мрази английската мода. Не можеш да си представиш колко проповеди трябваше да изслушам и колко укори, че английските одежди стягат жената като в ризница.

Гевин се усмихна одобрително.

— Черна коса и сини очи! Наистина ли видях това съчетание или само съм го сънувал? Нали ми каза, че жена ти е дебела и грозна? Струва ми се невероятно да е господарка на могъщ клан…

Стивън се изсмя гърлено.

— Нека първо да седнем. Няма ли да ми предложиш нещо за хапване? — Той му намигна и попита дяволито: — Или слугите се подчиняват само на заповедите на Джудит?

— Ако не бях толкова щастлив, че те виждам жив и здрав, щях да ти се отплатя жестоко за тази обидна забележка — отговори Гевин и повика един слуга, за да даде нареждания да потърсят Майлс и Рейн и да донесат ядене.

— Добре ли е вече Джудит? — попита Стивън и се настани удобно край наредената маса. — В писмото ти се казваше, че се е възстановила напълно от преждевременното раждане, но…

Гевин обели едно твърдо сварено яйце.

— Нали ни видя преди малко? Трябва да вода битки за господството в собствения си дом.

— И това ти доставя удоволствие — отбеляза Стивън и погледна сериозно брат си.

Гевин се ухили доволно.

— Няма съмнение, че Джудит внася разнообразие в семейния ни живот. Всеки път, когато се срещна с послушните, розовобузи и белокожи дамички, станали съпруги на съседите ни, изпращам благодарствена молитва към Бога, че ми даде Джудит. Мисля, че ако не се карахме всяка седмица, както тази сутрин, щях да полудея. Но стига толкова! Нека поговорим за теб. Каква е твоята Алисия? Винаги ли е мила и сладка като преди малко?

Стивън не знаеше да плаче ли или да се смее.

— Мека и сладка? Алисия няма представа за съществуването на такива качества. Тя остана настрана само защото размисляше дали да извади ножа си или да насъска срещу нас адското си куче.

— Защо й е да ни напада?

— Тя е шотландка, Гевин! Шотландците мразят англичаните, защото нашите опожаряват нивите и изнасилват жените им. Защото англичаните са проклет, непоносим, подъл народ. Защото си въобразяват, че са много по-добри от откритите, честни, великодушни шотландци. Защото…

— Спри за малко! — прекъсна го изненадано Гевин. — Ти също си англичанин.

Стивън посвети отново вниманието си на закуската, за да се овладее.

— Боя се, че съм забравил това, макар и временно.

Гевин се облегна назад в стола си и изгледа изпитателно брат си.

— Ако се съди по дължината на косата ти, сигурно си го забравил още преди месеци.

— На твое място бих критикувал, след като се убедя лично в предимствата на шотландската носия — изфуча Стивън.

Гевин сложи ръка на рамото му.

— Какво става с теб? Защо си толкова ядосан?

Стивън скочи от мястото си и отиде до камината.

— Понякога и аз самият не знам кой съм. Когато пристигнах в Шотландия, знаех, че съм от семейство Аскот. Имах високо мнение за мисията си. Бях длъжен да покажа на варварите нашия цивилизован начин на живот. — Той зарови пръсти в косата си и въздъхна. — Те са всичко друго, но не и варвари, Гевин! Знаеш ли колко много неща можем да научим от тях! Та ние изобщо нямаме представа какво означава например лоялност. Кланът, чиято господарка е Алисия, би умрял за нея, както и тя за него. Знаеш ли, аз видях със собствените си очи как тя рискува живота си, за да спаси един от мъжете. А жените седят заедно с тях в съвета и вземат решения. И оценките им са дяволски мъдри, братко!