Джуд Деверо - Алисия

— Това прозвуча някак си страхливо — продължи дяволито тя. — Нима приятелят ти е толкова красив, че никоя жена не може да му устои?

Тя говореше на шега, но когато погледна мрачното лице на Стивън, усети, че се е доближила до истината. Разбира се, тя нямаше да се хвърли на шията на някакъв си англичанин, камо ли в краката му, макар че помнеше някои пози, в които главата й се намираше между краката на Стивън. Споменът я накара да се усмихне.

— Няма нищо смешно! — отряза я остро Стивън. — Ако не ме слушаш, ще… — Той млъкна изведнъж, защото един от слугите на сър Хю застана пред тях и съобщи, че господарят желае да чуе изпълнението му.

В голямата зала бяха наредени дълга маси, поставени върху грамадни пънове. Вечерята беше започнала. Стивън бутна Алисия към едно столче, поставено до най-отдалечената стена. Тя потисна с мъка хихикането си, когато бе удостоена и с мрачно-предупредителен поглед. Един ден щеше да му се отплати за тази глупава детинска игра.

Стивън взе подадената му лютня и приседна на един стол на няколко крачки от господаря на дома. Изпълнението му беше много добро. Гласът му беше дълбок и силен и стигна до най-отдалечените кътчета на залата.

Алисия се оглеждаше скришом. Тъмнокосият мъж, който седеше начело на масата, не обръщаше внимание на певеца. Стивън го бе описал много точно. Сър Хю поднасяше ястията към устата си толкова бавно, сякаш трябваше да обмисли всяко движение.

Алисия загуби бързо интерес към мъжа, който се хранеше с дразнеща бавност, облегна глава на каменната стена и затвори очи. Имаше чувството, че Стивън свири само за нея. По едно време отвори за миг очи и забеляза, че той я наблюдава. Погледът му беше толкова горещ, че сякаш я докосна с ръка. Като видя израза в очите му, тя се разтрепери и коленете й омекнаха. Стивън пееше галска песен и тя се изненада дори само от факта, че знаеше наизуст дългия текст. Сигурно го беше научил от Там. Сладката музика и любовните думи, произнесени на родния й език, я накараха да забрави къде се намира — да забрави, че е в залата на един английски господарски дом, обкръжена от врагове. Потънала в мечтите си, тя повярва, че е отново в Ларенстън, при мъжа, когото обичаше.

При тази мисъл тя се усмихна, но само след миг забеляза, че Стивън е запял по друг начин. Отвори бързо очи и видя, че той се е обърнал към господаря на дома. Алисия извърна бавно глава и забеляза, че сър Хю я наблюдава.

По свой начин той беше много красив — и много земен. Тъмни очи, тъмни коси и твърде голяма уста. Алисия го погледна с интерес. Голямата му уста й направи силно впечатление, макар и само заради несъответствието й с другите части на тялото. Като забеляза интереса й, сър Хю се усмихна самодоволно и Алисия неволно се запита дали и в любовния акт е толкова бавен, колкото и в останалите си действия.

При тази представа тя се усмихна иронично. Това беше тайната на Хю. Стивън вероятно не я беше открил, но тя беше жена и тази бавност й се струваше доста интересна. При мисълта как ще сподели откритието си със Стивън тя се усмихна отново.

Погледна към мъжа си и се смая от мрачното му лице. Той ревнува, каза си изненадано тя и това й хареса много повече от горещите погледи на сър Хю.

Тя сведе глава и приглади полите си. Не биваше да се чувства така, но не можеше да се възпротиви на радостта, която я бе обзела от откритието, че Стивън ревнува. Нямаше да му каже, че Хю изобщо не я интересува, защото съзнанието, че мъжът й е силно привързан към нея и не желае да я дели с друг, беше много ласкателно за самочувствието й.

Хю каза нещо на войника, който стоеше зад него, и мъжът се запъти към Стивън. Стивън го изслуша с потъмняло от гняв лице, после му подаде лютнята, прекоси залата с бързи крачки, сграбчи Алисия за рамото и буквално я извлече навън.

Когато излязоха в градината, потопена от луната в сребърна светлина, той заговори през здраво стиснатите си зъби:

— Чудесно се забавляваш, нали?

— Стивън, причиняваш ми болка!

— Би трябвало да те набия!

Алисия го погледна и очите й заискриха от гняв. Това вече беше прекалено!

— Типична мъжка логика! Ти беше този, който държеше да дойдеш тук! Ти настоя за тази детска игра. А сега искаш да увенчаеш собствената си глупост и детинските си номера с един хубав бой!

Стивън впи нокти в рамото й.

— Заповядах ти да седиш тихо и да не се излагаш на мъжките погледи, а какво направи ти? Усмихваше се прелъстително на Хю и той те забеляза! Та ти буквално му обеща, че може да има всичко, което би поискал от теб!