Джуд Деверо - Алисия

— Мисля, че никога няма да ти се наситя — пошепна в ухото й Стивън и нежно захапа меката й шия.

— Причината обаче не е в невъзможността да задоволиш апетита си — отвърна дяволито тя, затвори очи и се надигна срещу него. — Господи, Стивън! — извика изведнъж тя и го отблъсна. Стивън се изправи и видя, че на пътя са застанали няколко души и ги зяпат любопитно.

— Добро утро — поздрави любезно той и отново целуна нежната шия на жена си. Алисия го блъсна сърдито и се надигна.

— Ти нямаш ли чувство за срам? — попита сърдито тя. — Трябваше поне да… — Като видя блясъка в очите му, гласът й пресекна. — Наблизо има горичка — прошепна в ухото му тя.

— Двамата се скриха между дърветата и отново се прегърнаха. Раб стоеше на стража. Алисия не преставаше да се възхищава на тялото на мъжа си. Светлината, която се процеждаше през гъстата шума, хвърляше танцуващи сенки върху бронзовата му кожа, под която се очертаваха силните мускули. В него имаше упорито сдържана сила, самочувствие и увереност. Имаше и още нещо — умение да наелектризира тялото й. Тя се опита да го подразни, като се отдръпна от него, но той трябваше само да протегне ръка към хълбока й и съпротивата й отслабна изведнъж.

Двамата се любеха във всички възможни пози. Алисия беше забравила тежката отговорност, която носеше като господарка на клана Макарън, и се чувстваше свободна и щастлива. Тя търсеше близостта на Стивън също така жадно, както той нейната. Харесваше й да опитва нови пози и тялото й често поемаше контрола над разума. Тя лягаше по гръб и увиваше краката си около тялото му, докато той лежеше настрана. Привличаше го в скута си и стенеше сладостно, докато ръцете му милваха коленете й. Тялото й беше пълно с любов, с пулсираща страст.

След като се любиха да насита, двамата лежаха дълго прегърнати, без да усещат студения вятър и влажната, на места замръзнала земя.

— Разкажи ми нещо за семейството си — помоли тихо тя и гласът й трепереше от изживяната възбуда.

Стивън се усмихна и помилва гърдите й. Харесваше му, че тя е също така слаба и изтощена като него. Потрепери от студената милувка на вятъра и застана така, че да не й духа.

— Облечи се. Ще си изпечем няколко овесени питки.

Двамата се облякоха бързо и той извади от чантата на седлото си метална плоча и чувалче овесено брашно. Това беше единствената им покупка досега. Алисия приготви огнището. После забърка брашното с вода, докато плочата се нагорещяваше на огъня, и изля рядката смес на тънка струя върху нажежения метал. Стивън обръщаше питките с пръсти.

— Още не си отговорил на въпроса ми — напомни му Алисия, докато се хранеха.

— Семейството ми… — започна Стивън и спря. Вече нямаше желание да я представи на братята си. Предпочиташе да я запази само за себе си.

— Защо ме гледаш така странно, Стивън?

Той се усмихна и обърна следващата питка.

— Гевин е най-големият. После съм аз, след това Рейн и накрая Майлс.

— Как изглеждат братята ти? Приличат ли на теб?

— Много ми е трудно да ги опиша. Гевин е грамаден мъж. Много е своенравен. Той управлява семейните имоти и им посвещава цялото си време и сили. Живее в стария семеен замък и почти не се мярка в Лондон.

— Той е единственият от братята ти, който е женен, нали?

— Защо забравяш мен? — попита весело той. — Гевин и Джудит са женени почти от една година.

— Каква е снаха ти?

— Красива! Мила, сладка и незлобива. — Той се засмя тихо. — Като спътница на Гевин тя просто не може да си позволи да бъде злобна; защото той не познава жените и често прави глупости.

— Радвам се да чуя, че поне един от братята Аскот не познава жените.

Стивън не обърна внимание на иронията й и продължи:

— Рейн е като Там. Не много висок, набит и силен като мечка. Той прилича най-много на баща ни. Рейн е… как да се изразя… добър. Не понася несправедливостта. Готов е да пожертва живота си, но няма да изложи крепостните си на опасност или да допусне някой от хората му да загине от чужда ръка.

— А Майлс?

— Той е много тих — отговори с усмивка Стивън. — Винаги мълчи и никой не може да проникне в душата му. Обикновено е сдържан, но когато избухне, никой не смее да му се мярка пред очите. Темпераментът му е невероятен! Когато бяхме още деца, се разгневи на един паж и тримата едва успяхме да го удържим.

— Какво беше сторил пажът? — попита с интерес Алисия и пое горещата овесена питка.

Стивън се беше унесъл в спомените си.

— Опита се да изнасили едно момиче. Майлс обича жените.