Джуд Деверо - Алисия

— Всички жени?

— Всички — отговори мрачно Стивън. — А те тичат подире му, сякаш е скрил в тялото си ключа от рая. Още не съм срещал жена, която не харесва Майлс.

— Сигурно е много интересен мъж — промълви замислено Алисия и облиза пръстите си.

— Само да смееш! — изгърмя той, но млъкна изведнъж, забелязал учудването в очите й. Обърна й гръб и се зае отново с питките. — Не ти разказах за Мери…

— Коя е Мери?

— Сестра ни.

Тонът му я смая.

— Никога не си споменавал, че имаш сестра. Каква е тя? Ще ви гостува ли за Коледа?

— Мери е светица — отговори със страхопочитание Стивън. — Още като деца усещахме, че е различна. Тя е най-голямата и винаги се грижеше за малките си братя. Не допускаше да им се случи нещо лошо. Гевин и Рейн непрекъснато се биеха. Гевин знаеше, че един ден семейното богатство ще бъде негово, и много се ядосваше, когато Рейн прощаваше грешките на крепостните. Смяташе, че само той е отговорен за управлението. Мери винаги заставаше между двамата и ги успокояваше с благия си глас.

— Как го постигаше, за Бота? — попита учудено Алисия, припомнила си задълженията си към клана.

— Така и не разбрах как успяваше. Когато Майлс се хвърли върху бедния паж, Мери беше единствената, която успя да го укроти.

— Сигурно вече е омъжена. Добър ли е мъжът й? Обича ли я?

— Мари няма мъж. Помоли Гевин за разрешение да не се омъжва и тъй като не познавахме мъж, който би бил достатъчно добър за нея, уважихме желанието й. Мери постъпи в манастира, който се намира недалече от семейното имение.

— Много добре сте сторили — проговори тихо Алисия. — Малко са братята, които се съобразяват с желанията на сестрите си. Чувала съм, че английските девойки нямат право да решават бъдещето си.

Стивън не се разсърди на забележката й.

— Мисля, че си права. Може би трябва да вземат пример от шотландците.

— Говориш за англичаните, сякаш са ти чужди — прошепна изненадано Алисия.

Стивън избухна в смях.

— Знаеш ли, вече се чувствам почти шотландец. — Той стана и протегна голия си крак. — Мислиш ли, че собствените ми братя ще ме познаят в този вид?

— Не съм съвсем сигурна — отговори с усмивка тя. — Братята ти може би ще те познаят, но само те. — В гласа й имаше гордост.

— Ще почакаме и ще видим — заключи философски Стивън. — Не е лошо да си починем още малко, преди да се явим пред братята ми.

Когато стъпиха на английска земя, Стивън веднага усети разликата. Дори на границата с Шотландия хората не бяха свикнали да срещат планинци. Някои зяпаха безсрамно дрехите им, други ги изпращаха с ругатни, защото имотите им бяха нападнати от шотландци. Алисия яздеше с гордо изправен гръб и високо вдигната глава. Нито един англичанин не успя да я предизвика да му отговори, както заслужаваше. Реагира само веднъж, когато Стивън спря в двора на един селянин, за да попълни запасите им от вода. Селянинът излезе от къщата си и ги прогони с вдигната вила. Алисия едва успя да възпре мъжа си, който се нахвърли да бие непознатия селянин. Часове след това Стивън ругаеше глупостта на англичаните и Алисия не можеше да сдържи усмивката си. Това бяха нейните думи, нейните мисли.

След това обаче двамата се скараха. Преди две нощи Стивън беше споделил с нея плана си да посети един приятел от детинство и да се пошегува с него.

— Не прави това — повтори може би за стотен път Алисия. — Планът ти не ми харесва.

— Ние с него често сме си устройвали такива шеги — обясняваше търпеливо Стивън. — Приеми го като вражда. Ти би трябвало да знаеш какво е вражда между семействата.

— Онова, което разделя Макгрегърови и Макарънови, е истинско. То е израсло и се е утвърдило в многото години враждебност и гняв. Те убиваха хората ми, крадяха добитъка ни. Някои от жените ми отглеждат копелета на Макгрегърови. — Тя го погледна умолително. — Онова, което възнамеряваш ти, е детска игра. Моля те, откажи се от този дързък план. Толкова ли е важно дали приятелят ти ще те познае или не?

Стивън я погледна мрачно. Нямаше намерение да отговаря на въпроса, който беше чул поне десет пъти. Нямаше как да й обясни отношенията си с Хю. Често си спомняше дните, прекарани с него, и всеки път го обземаше неловкост и срам.

Двамата патрулираха заедно по равнинната граница с Шотландия по заповед на крал Хенри. Един ден пристигна вест, че Стивън е определен за съпруг на господарката на клана Макарън и Хю избухна в луд смях. Дни наред му описваше ужаса, който го очаква в прегръдките на грозната, кокалеста шотландка. Много скоро целият лагер заговори за бъдещата съпруга на лорд Стивън и всички оплакваха нещастието му.