Джуд Деверо - Алисия

— Шотландците вярват, че жените имат твърд характер и са интелигентни. Те не виждат в тях само инструмент за раждане на деца.

Стивън изръмжа нещо неразбрано и Алисия се изкуши да грабне един камък и да го хвърли по главата му. Раб изглежда разбра какво мислеше господарката му, защото наостри уши и я погледна. Стивън не забелязваше какво става зад гърба му.

— И какви задължения ще имам като господар на клана Макарън?

Алисия стисна зъби. Не биваше да губи търпение.

— Аз съм господарката на клана Макарън. Мъжете се подчиняват на мен. Преди да започнат да изпълняват нарежданията ви, трябва да ви приемат като един от тях.

— Да ме приемат? Мен? — попита с искрено учудване той и се обърна към нея. Гърдите й издуваха обкованото с перли деколте и го привличаха така силно, че той побърза да извърне поглед, за да не загуби самообладание. — Въпросът е по-скоро дали аз ще ги приема.

— Така може да говори само истински англичанин — промърмори подигравателно тя. — Вие вярвате, че благодарение на произхода си стоите много по-високо от останалите хора. Вярвате, че възгледите и навиците ви превъзхождат шотландските. Мислите, че шотландците са жестоки и варвари, за разлика от вас, но ние не грабим жените ви и не ги принуждаваме да се омъжват за шотландци, макар че те са много по-добри съпрузи от англичаните.

Стивън прие избухването й само с вдигане на раменете.

— Всеки човек смята, че родината му е най-прекрасната страна на света. Освен това съм готов да призная, че не знам почти нищо за Шотландия и жителите й. Вярно е, че живях известно време в шотландската равнина, но както личи, нравите и обичаите в планината се различават много от тези, които познавам.

— Хората от равнината са повече англичани, отколкото шотландци.

Стивън помълча малко.

— Както и да е, господарят на клана има известни задължения. — Той се засмя тихо и побърза да се поправи: — Пардон — съпругът на господарката има известни задължения. Какво трябва да направя, за да бъда приет от клана?

Алисия се отпусна. Вцепенението й отстъпи място на любопитството. Той беше обърнат настрана и тя имаше възможност да го разгледа спокойно. Както се беше излегнал в тревата, изглеждаше направо огромен — много по-висок от всички мъже, които беше виждала досега. Въпреки че не го признаваше дори пред себе си, тя много искаше да лежи до него в тревата. Харесваше могъщото му тяло, широкия гръден кош, мускулестите крака и косата, която падаше на меки вълни чак до шията. Скромното му облекло също й се понрави. Повечето английски благородници се кичеха като пауни. Тя си представи как ще му стои тартанът и потръпна при мисълта за силните крака, открити почти до коленете.

— Трябва да се облечете като шотландец — заговори сериозно тя. — Докато не се появите пред хората ми в плейд, те ще виждат във ваше лице враг.

Стивън смръщи чело.

— Искате да ходя с голи крака? Доколкото знам, климатът в планината е суров…

— О, не предполагах, че сте толкова чувствителен към студа… — Заповедническият му поглед я накара да млъкне.

— Какво още?

— Трябва да станете Макарън и да мислите като Макарън. Когато станете Макарън, ще гледате на клана Макгрегър като на ваш заклет враг и…

— Какво? — Стивън скочи като ужилен. — Искате да променя името си? Искате аз, мъжът, да приема името на жена си? — Той й обърна гръб. — Никога не бях чувал такава идиотщина. Знаете ли всъщност кой съм? Аз съм член на семейство Аскот! Аскотови са преживели стотици войни, надживели са много кралски родове! Нашето семейство живее на честно спечелените си земи вече няколко столетия! — Той зарови пръсти в косата си и продължи: — И сега искате от мен да се откажа от доброто си име, за да приема вашето? Ако ви направя тази услуга, братята ми ще умрат от смях.

Алисия скочи от камъка и заговори възбудено:

— Вие поне имате братя, които ще продължат името Аскот. Знаете ли какво ще стане, ако заведа при клана си англичанин, който отказва да живее като нас? Мъжете ще го убият и ще ми наредят да си избера нов съпруг. Знаете ли какво ще стане после? Не са малко младите мъже, които желаят да ме направят своя съпруга. Те ще се бият за мен и някои ще загинат!

— Така значи. Трябва да се откажа от името си, за да държите хората си в подчинение. Ами ако това се окаже недостатъчно? Сигурно ще ми заповядате да си отсека ръката или да си боядисам косата? Не! Те ще ми се покорят или ще усетят острието на меча ми! — Той извади дългия си меч от ножницата и острието му блесна на слънцето.