Джуд Деверо - Алисия

Двамата мъже я проследиха мълчаливо, после се разделиха, без да се поздравят.

Тази нощ Алисия не можа да спи добре. Сънува как мъжете от клана й участват в кървава битка пад английското знаме, а Стивън Аскот държи с лявата си ръка знамето и без да обръща внимание на падащите, облени в кръв мъже, се опитва да вдигне полите й.

Рано сутринта тя получи покана от Стивън да излезе с него на езда и настроението й се развали още повече. Скъса писмото и заяви на Мораг, че няма намерение да ходи никъде. Ала старицата знаеше как да се справя с капризите на възпитаницата си. Подигравателните й забележки накараха Алисия да промени решението си.

— Той е здрав млад мъж и просто ви е попитал дали желаете да прекарате нощта с него — каза й спокойно Мораг. — Спомням си, че и други мъже са ви питали същото и вие никога не сте се обиждали.

Алисия не можа да намери думи за отговор. Знаеше само, че англичанинът ще сложи край на свободата й и няма да й позволява да флиртува непринудено с мъжете.

Мораг не се излъга в мълчанието й.

— Той ви моли да прекарате деня с него. Венчавката е определена за утре.

— Откъде знаеш? Пак ли си говорила с англичаните?

— Стивън ми каза тази сутрин — отговори търпеливо старицата.

— Аха. И какво толкова ти харесва в него? Има много по-добри мъже, дори сред англичаните!

Мораг махна пренебрежително.

— Никога досега не съм срещала мъж като него.

— Роджър Чатауърт е любезен, интелигентен мъж и има шотландска кръв във вените си.

— Той ли ви го каза? — Мораг я гледаше с открито недоверие. — А не ви ли каза, че гори от желание да се сдобие с шотландска земя? Тогава аз ще ви го кажа: Роджър Чатауърт желае единствено земята, която ви принадлежи.

Очите на Алисия засвяткаха гневно.

— Всички англичани искат земята ми! Даже ако бях стара и дебела, щяха да ме вземат за жена, за да си присвоят имотите ми.

Мораг я погледна сърдито и поклати глава.

— Първо проклинате Стивън, защото горещата кръв го е накарала да ви прегърне. А в следващия миг се оплаквате, че мъжете искат само земите ви и не се интересуват от жената, която ги притежава. Дайте му възможност да се оправдае. Попитайте го защо е закъснял за сватбата.

Алисия се взираше мрачно пред себе си. Не искаше да се среща със Стивън Аскот. Искаше да излезе на езда с Роджър. Ала съзнаваше, че ако и този път не изпълни желанието на Стивън, може да последва нещо страшно. Този мъж не беше свикнал да му отказват. Тя погледна нерешително Мораг.

— Е, добре, ще се опитам да поговоря с него… ако успее да усмири ръцете си и ми даде възможност да го сторя.

Мораг се изкиска доволно.

— Думите ви ме изпълват с надежда!

Въпреки че нямаше желание да прекара деня с годеника си, Алисия се облече грижливо за разходката. Избра виненочервена вълнена рокля, обшита с перли и с тесни, прилепнали ръкави.

Когато слезе по стълбата, главата й беше гордо вдигната. Може би наистина трябваше да даде шанс на Стивън Аскот. Може би го бе преценила неправилно и той щеше да се окаже добре настроен към клана й. Ако проявеше разбиране към шотландците, тя беше готова да му прости дори закъснението за венчавката. Благото на народа й беше много по-важно от личната обида. Не само крал Хенри, тя също искаше между англичаните и шотландците да се възцари мир, особено след като кървавата вражда беше изтребила почти цялото й семейство.

Тя слезе в градината и намери Стивън облегнат на стената. Трябваше да признае, че изглежда много добре. Сигурно нямаше да устои дълго на мъжкия му чар. Въпреки това личните й чувства — все едно омраза или любов — никога нямаше да застанат пред доброто на клана й.

— Добро утро — поздрави спокойно тя и го изчака да дойде при нея.

Стивън я погледна с горящи от страст очи и помилва черните къдрици на рамото й, сякаш отдавна бяха съпрузи.

— Защо шотландките носят косите си непокрити? — попита с мека усмивка той и уви къдрицата около пръста си.

— Докато не е родила дете, младата жена ходи с открита глава — обясни Алисия. — Освен ако не е облечена в родната си носия. — Тя почака, за да види дали Стивън ще се залови за думите й, но той само се засмя и рече:

— Дете, значи. Е, добре, ще се опитаме да постигнем нещо в тази посока. Конете ни чакат ей там. — Той махна с ръка към края на градината. — Готова ли сте?

Алисия разтърси глава и Стивън се принуди да пусне къдрицата.

— Шотландката е винаги готова да поязди. — Без да обръща внимание на веселия му смях, тя събра полите си и тръгна пред него.