Джуд Деверо - Алисия

— Знаете ли, че когато сте гневна, трапчинката на брадичката ви се превръща в дупка?

— Каква дупка! — изфуча вбесено тя и замахна да го ритне в корема.

Тъй като се опираше само на ръцете на Стивън и при това се люлееше поне на метър над земята, Алисия постъпи неразумно. Стивън я подхвърли във въздуха и я улови. Притисна я до себе си, целуна шумно ухото й и пошепна:

— Винаги ли си толкова забавна?

Алисия не смееше да го погледне, макар че отново висеше над главата му. Ръцете й бяха в плен на неговите, иначе щеше да му зашлеви плесница.

— А вие винаги ли сте в такова диво настроение? — изсъска тя. — За нищо друго ли не мислите, освен за жени, които да опипвате?

Стивън потърка бузата си в нейната.

— Колко хубаво миришете. — Отдалечи я малко от себе си и я погледна сериозно. — Ще ви призная нещо: вие сте първата жена, която ме настройва така… диво. Всъщност, вие сте и първата жена, която ми принадлежи изцяло.

Тя се скова в ръцете му и попита колкото можеше по-грубо:

— Това ли искате от жената — да бъде играчка в ръцете ви?

Стивън се засмя и поклати глава. После я остави да стъпи на земята и сложи ръце на раменете й.

— Вие сте моя, Алисия, и трябва да свикнете с тази мисъл. А сега откъснете снопче трева и изтъркайте потта на кобилата си.

Алисия му обърна гръб. Докато разседлаха конете си и ги разтриха, двамата не разговаряха. Стивън не предложи да й помогне в свалянето на седлото и тя се зарадва, защото знаеше, че щеше да му откаже. Тя беше жена, но в никакъв случай не беше безпомощна, както той си въобразяваше.

— Е, поне разбирате от коне — установи доволно той и отново се засмя, когато Алисия го изгледа унищожително. След малко отиде при нея и улови ръката й, като я гледаше сериозно.

— Не започвайте пак — възмути се тя и отстъпи крачка назад. — Наистина ли не мислите за нищо друго?

— Мисля, че вие ме омагьосахте — отговори тихо той и очите му заблестяха. — Но няма да ви попитам същото като снощи, за да не ми направите сцена.

Споменът за караницата в градината я накара да се огледа за Раб. Кучето й лежеше съвсем спокойно край реката. Странно, че не се беше нахвърлило върху Стивън, когато той я вдигна във въздуха. Когато Роджър се осмелеше да я докосне, Раб веднага започваше да ръмжи.

— Къде са хората ви? — попита предпазливо тя.

— При сър Томас, разбира се — отговори с учудване Стивън.

— Нямате ли нужда от охрана? Не знаете ли, че сънародниците ми дебнат в гората, за да ми дойдат на помощ, ако упражните насилие?

Стивън улови ръката й и я поведе към една гладка скала близо до водата. Алисия понечи да се отдръпне, но той не й позволи. Натисна я да седне на камъка и полегна до нея в тревата, опрял глава на дланта си. Очевидно не счете за нужно да отговори на въпроса й. Загледа се към синьото небе и попита замислено:

— Защо баща ви провъзгласи именно вас за водач на клана?

Алисия го погледна и се усмихна. Точно за това искаше да говорят — за сънародниците й, за клана, за най-важното нещо на този свят.

— Трябваше да се омъжа за един от помощниците му. Всеки от тях можеше да стане чудесен водач на клана. За съжаление степента на роднинството не им позволяваше да станат преки наследници на баща ми. Затова татко ме определи за свой наследник и ми предложи да си избера един от тримата.

— Какво стана с тях?

Устата й се изкриви в горчива омраза.

— Бяха убити заедно с баща ми. Загинаха от ръцете на англичаните.

Стивън я погледна и леко смръщи чело.

— Значи мъжът, който ви вземе за съпруга, ще стане господар на клана Макарън.

— Аз съм господар на клана Макарън — отговори с твърд глас Алисия и понечи да стане от хладния камък.

Стивън стисна ръката й и я принуди да седне отново.

— Ще се почувствам много по-добре, ако не бягате като подивяла коза при всяка моя дума. Как искате да разбера що за човек сте?

— Но аз не бягам от вас! — озъби се Алисия и издърпа ръката си, защото Стивън беше почнал да целува връхчетата на пръстите й. Постара се да прогони сладостните тръпки, които я пронизаха чак до корените на косата.

Стивън въздъхна и се отпусна в тревата.

— Съжалявам, но просто не мога едновременно да говоря с вас и да ви гледам. — Помълча малко и продължи: — Сигурно баща ви е имал и друг роднина, който да поеме наследството.

Алисия се опитваше отчаяно да запази спокойствие. Много добре знаеше какво искаше да каже омразният англичанин — че всеки мъж би бил по-подходящ за водач на клана от една жена. Нямаше намерение да му разкрие съществуването на по-младия си брат Дейви.