Джуд Деверо - Клариса

— О, Джос! — въздъхна с болка Клариса. — Но това означава да разруша и твоя живот. Ти си търсен за убийство. Ами ако някой те познае?

Тя не забеляза как Джос се сгърчи като от удар при тези думи. Той нямаше представа, че тя е запозната с историята му.

— Ще си пусна брада, а ти ще си останеш преоблечена като момче. Никой няма да ни познае. Ще пеем, ще свирим, ще обикаляме замъците на аристократите и ще печелим хляба си.

Панел непременно ще ме познае, помисли страхливо Клариса, но побърза да прогони тази мисъл. За първи път в живота си мислеше повече за друг, отколкото за себе си.

— Рейн преживя толкова страшни неща. Сестра му се самоуби, а сега и аз…

— Решавай, Клариса. Свали си жакета. Чувам, че Рейн идва насам.

— Сега ли? — попита стреснато тя. — Трябва ми поне малко време да помисля.

— Избирай — повтори настойчиво Джос. — Мъртъв и твой или жив и в безопасност в гората.

Клариса си представи мъртвото, безжизнено тяло на Рейн и светкавично обви ръце около шията на Джос. Устните й потърсиха неговите.

Джослин знаеше как да съблича светкавично жените и още не бе загубил това умение. Макар че Клариса носеше мъжки дрехи, той се справи с учудваща бързина. Преди да е успяла да си поеме въздух, и двамата бяха голи до кръста и се притискаха един в друг.

Джослин зарови ръце в гъстата й коса, отметна главата й назад и я зацелува като умиращ от жажда. Клариса не знаеше как да реагира. Пък и нямаше време да му се скара за тази разгорещеност, защото само след миг ръцете на Рейн ги сграбчиха, откъснаха ги един от друг и ги хвърлиха в тревата.

— Ще те убия — проговори дрезгаво Рейн и погледна втренчено падналия Джослин.

Клариса, все още упоена от силата, с която Рейн я запрати на земята, навлече бързо ризата си и като видя, че Рейн посяга към меча си, изрева с цялата сила на гласа си:

— Не! — Листата на дърветата затрепериха и по гърба й покапа нощна роса. Господи, дай ми сили да издържа, помоли се безмълвно тя, стана и се изправи пред Джослин, за да го защити с тялото си. — Готова съм да пожертвам живота си за този мъж — заяви спокойно тя. Видя как се промени лицето на Рейн и сърцето й спря да бие. Той я погледна невярващо, после в очите му блесна болка, примесена с гняв и ледена решителност. Клариса усети всички фази на промяната със сърцето си.

— Значи си ме правила на глупак… през цялото време? — попита тихо той.

— Мъжете са като музиката — отговори небрежно тя. — Не мога да живея само с един, както не мога да композирам само любовни песни или траурни меси. Трябва ми разнообразие. Не мога да се огранича в един вид и това важи както за музиката ми, така и за мъжете. Ти беше един могъщ, величествен хорал с цимбали и барабани, докато Джос е… — тя затрепка с ресници — …той е мелодия за арфи и флейти.

Клариса беше готова да повярва, че Рейн ще се хвърли върху нея и ще й откъсне главата. Може би така беше по-добре. Животът й и без това губеше смисъла си. И в същото време тя се молеше с цялата си душа Рейн да не й повярва. Нима наистина беше готов да приеме, че музиката е по-важна за нея?

— Махни се от очите ми — прошепна дрезгаво той, сякаш нямаше сили да извика. — Нека… нека новият ти приятел се грижи за теб. Не искам да те видя никога вече.

Той й обърна гръб и се отдалечи с големи крачки. Без да мисли, Клариса хукна след него, но Джос я улови за рамото и я задържа.

— Какво друго би могла да му кажеш в този момент, освен истината? — попита спокойно той. — Остави го на мира. Скъсай пъпната връв. Чакай ме тук. Ще отида да взема дрехи и нещо за ядене и ще се върна. Какво да взема за теб?

— Нямам нищо — отговори беззвучно Клариса и седна на един камък. Беше толкова замаяна, че изобщо не забеляза отдалечаването на Джослин. Не беше способна да разсъждава разумно. Само седеше и чакаше завръщането му. Рейн й повярва, защото знаеше, че тя държи много на музиката си, че цял живот се е занимавала само с музика. Хората в лагера бяха готови да повярват, че тя е крадец, и настояваха да я накажат. Но нима досега беше направила нещо наистина добро, с което да ги накара да повярват, че тя е добър човек и не е в състояние да ги измами?

— Готова ли си? — попита Джослин и тя го изгледа стреснато. Розамунд беше само безмълвна сянка зад гърба му.

— Много съжалявам, че трябва да напуснеш заедно с мен — прошепна отчаяно тя.

— Няма да говорим повече за това — отсече решително Джос. — Ще мислим само за бъдещето.

— Розамунд, ти ще се грижиш за Рейн, нали? Моля те, внимавай да се храни редовно и да не се преуморява.