Джуд Деверо - Клариса

През следващите дни тя не се отдели от Рейн нито за миг. Отлъчените бяха намерили човек, когото да мразят, и сега й показваха злобата си при всеки удобен случай.

Към края на втория ден Клариса се намираше само на няколко метра от Рейн, когато един мъж се хвърли върху нея и започна да я претърсва. Преди Клариса да е успяла да изпищи, той нададе ликуващ вик и измъкна от джоба й нож, който й беше напълно непознат.

— Момчето е крадец! — изкрещя зарадвано мъжът. — Ето го доказателството!

Рейн се втурна към Клариса и я издърпа от ръцете на нападателя. Скри я зад гърба си и погледна изпитателно едрия мъж.

— Какво означава това? — попита спокойно той.

Мъжете се ухилиха злобно и ги заобиколиха от всички страни.

— Вашето надменно хлапе не може да оспори, че намерих ножа в джоба му — заговори тържествено мъжът, който я бе претърсил, и вдигна високо оръжието. — Погледнете! Отдавна го подозирах, но сега сме сигурни. — Той се наведе към Клариса и тя потръпна отвратено от лошия му дъх. — Сега вече няма да мръщиш нос пред обикновените хора, малкият.

Само след секунди мъжът се търкаляше в праха, улучен от тежкия юмрук на Рейн.

— Връщайте се на работа! — изрева заповеднически лордът. Ала множеството пред шатрата не се разпръсна, дори напротив — прииждаха все нови и нови хора.

— Момчето е крадец! — изкрещя някой. — Набийте го!

— Одерете му кожата от гърба, та да видим дали ще продължава да се прави на важно!

Клариса се скри зад широкия гръб на Рейн, трепереща от страх.

— Момчето не е крадец — отговори с ненарушимо спокойствие Рейн.

— Нали непрекъснато ни говорите за справедлива присъда? — попита ядно един мъж от най-задната редица. — Това момче ни краде, а вие отказвате да го накажете.

Рейн извади меча си и го насочи към тълпата.

— Разотивайте се! Момчето не е крадец. Кой от вас иска да загуби живота си заради една лъжа? Кой ще се осмели да излезе насреща ми?

— Тогава ние сами ще го накажем! — изкрещя някой и тълпата започна да се разпръсва.

Мина много време, преди Клариса да посмее да се отдели от могъщата тяло на защитника си. Коленете й трепереха, краката отказваха да й служат и тя се вкопчи в ръката му, за да не падне.

— Не съм откраднала ножа — измънка неразбрано тя.

— Разбира се, че не си — изфуча сърдито Рейн, но Клариса видя по лицето му, че случаят не е приключен.

— Какво ще стане сега?

— Те ще се опитат да постигнат, каквото искат.

— А какво искат?

— Да организирам съдебен процес. Да те накажа и да те изгоня от лагера. Когато дойдох тук, се заклех пред тях, че ще бъда справедлив към всички, без да правя разлики. Заклех се, че всички крадци и убийци ще бъдат жестоко наказвани.

— Но аз не съм направила нищо лошо! — изплака Клариса.

— И как ще се оправдаеш пред тях? Те ще те обявят за виновна даже ако си Дева Мария.

— Но защо, Рейн, защо? Нищо не съм им сторила. Снощи дори се опитах да им попея, но те ми обърнаха гръб.

Рейн я погледна сериозно и отговори:

— Ти си свикнала да пееш пред хората и те да се възхищават от музиката ти. Само това се искаше от теб, нали? Никой ли не ти поиска повече от сладкия ти глас?

Клариса го погледна измъчено. Нямаше отговор на този въпрос. За нея нямаше живот без музика. Хората в градчето не очакваха от нея нищо друго, освен да им свири и пее. Те бяха доволни от нея и тя от тях.

— Ела с мен — помоли тихо Рейн. — Трябва да измислим нещо.

Тя го последва със сведена глава. Не смееше да погледне хората, които срещнаха по пътя си. Никога не беше изпитвала върху себе си гнева и омразата на ближните си. Трябваше първо да свикне с това чувство.

Щом влязоха в шатрата, Рейн заговори решително:

— Утре ще напуснем тази гора.

— Да я напуснем? Ние? Не те разбирам.

— Хората са отровени. Някой ги настройва срещу теб, а това означава, че лагерът вече не може да бъде убежище за теб. Не мога да те закрилям във всяка минута от деня, но не мога и да допусна да ти сторят зло. Затова утре сутринта ще напуснем тази гора.

Клариса, която усещаше омразата на хората в лагера през тънките стени на шатрата, нямаше сили да го слуша.

— Ти не бива да напускаш гората — прошепна страхливо тя. — Кралят ще заповяда да те хванат.

— Да върви по дяволите кралят! — изсъска ядно Рейн. — Не мога да стоя тук и да умирам от страх, че някой от онази паплач ще се нахвърли върху теб и ще те разкъса. Ти се намираш в много лошо положение, Клариса, и този път дори гласът ти не е в състояние да те спаси. Въпреки че не приличат на хора, нашите отлъчени са много по-интелигентни от конете, които омагьосваш с песните си. Те ще сторят всичко, за да ти навредят. И не само това.