Джуд Деверо - Клариса

Клариса скочи от камъка, на който седеше, сложи ръце на хълбоците си и очите й засвяткаха от гняв.

— И какво ще правя, когато го убият заради мен? Ще държа студената му ръка и ще пея тъжни песни? Сигурна съм, че ще напиша великолепна музика, и всички ще плачат и ще разберат колко сме се обичали. Не! Не обичам смъртта. Искам ръцете му да останат топли и да ме милват — или да милват друга жена, но само да са живи! Бих върнала Рейн дори на Бланш, отколкото да го видя мъртъв в краката си.

— И какво ще направиш, за да остане тук? — попита тихо Джослин.

Клариса седна отново.

— Не знам. Трябва да измисля какво да му кажа, за да го задържа в гората. Може би нещо обидно за семейството му…

— Рейн ще ти се изсмее в лицето.

— Ще му кажа, че е… — Не й хрумна нито една обида, подходяща за случая. Толкова често го беше наричала с какви ли не имена, че той вече не се трогваше от нищо. Не знаеше как да го нарани. — О, Джос! — прошепна отчаяно тя. — Какво да правя? Трябва да предпазя Рейн от самия него. Ако напусне гората, веднага ще тръгне да гони Чатауърт. Кралят скоро ще узнае и тогава… Не мога да го допусна! Какво да правя?

Мина доста време, преди Джослин да отговори.

— Ела в леглото ми.

Клариса го погледна смаяно. Не можеше да проумее смисъла на думите му.

— Какво говориш? Тук става дума за сигурността на човека, който отива на смърт заради мен, а ти се опитваш да ме примамиш в леглото си! Ако искаш жена, трябва само да протегнеш ръка и всички уличници в лагера ще полудеят от радост. И без това те следват с изплезени езици. Защо не вземеш Розамунд? Убедена съм, че тя няма да откаже.

— Стига толкова, Клариса — усмихна се Джослин и сложи ръка на рамото й. — Престани да ме нападаш и се опитай да ме изслушаш. Ако наистина искаш Рейн да остане тук, знай, че не можеш да разчиташ нито на крясъци, нито на сериозни аргументи. Трябва да действаш. Той не те познава достатъчно добре и още не ти се доверява напълно. Всъщност, аз мисля, че мъжете изобщо трудно се доверяват на жените. Ако те залови с друг мъж, Рейн ще бъде смъртно обиден и честта му ще бъде засегната. Ще те отблъсне и няма да се върне при теб дори ако пуснеш в ход цялата сила на гласа си. Ще ти позволи да заминеш и ще остане на сигурно място в гората.

— Рейн ще ме намрази — прошепна горчиво Клариса. — Гневът му ще бъде страшен.

— Аз мислех, че ти си сериозно загрижена за безопасността му! Само преди минута каза, че би го върнала дори на Бланш, ако по този начин можеше да го спасиш от самия него. — Джос едва не се задави при произнасянето на омразното име. — Може би се надяваш, че по-късно, когато кралят му прости, ще можеш да се върнеш при него? Не се надявай, мила, такива неща стават само в приказките или в песните, които композираш. Ти си длъжна да посееш гняв и отвращение в душата му, за да можеш да напуснеш тази гора сама. Не разбираш ли!

— Искаш от мен да превърна любовта му в омраза — промълви с болка тя.

— Точно така. Нима си очаквала, че той ще стои под дърветата и ще ти маха за сбогом със сълзи на очи? — попита сърдито Джос. — Клариса, ти го обичаш твърде много, за да го нараниш така тежко. Остани тук и ще се опитаме да те опазим, докато кралят го помилва.

— Не, не, не! — изкрещя гневно тя. — Никой не би могъл да го опази от стрелите и мечовете на кралските войници. Даже тук, където е заобиколен от стражи, беше тежко ранен и едва не загина. Ако излезе от скривалището си, рискува да бъде убит. Какво може да бъде по-страшно от смъртта. — Тя скри лице в ръцете си и се разхълца неудържимо. — Как да го накарам да ме намрази? О, Джос, каква висока цена трябва да платя!

— Какво искаш повече — живота или любовта му? Какво предпочиташ — да седиш на гроба му и да го оплакваш или да знаеш, че е жив и се намира в обятията на друга жена?

— Тази представа за любовта е нова за мен. Знаеш ли, в този момент бих предпочела да го видя мъртъв, отколкото в прегръдката на друга.

Джос се опита да потисне усмивката си.

— Наистина ли желаеш това?

— Не, разбира се, че не — отговори тихо тя. — Искам да бъде жив и здрав, но също така силно искам да остана с него.

— Трябва да избереш, Клариса. Нямаш друг изход.

— Наистина ли смяташ, че той ще остане тук само ако аз… ако му изневеря с друг мъж?

— Не ми хрумва друго решение.

Очите й се разшириха от ужас.

— Но какво ще стане с теб, Джос? Рейн ще побеснее. Може да те убие.

Джос се покашля смутено.

— Ако искам да запазя живота си, ще се наложи да напусна гората заедно с теб. Няма да ми е приятно да се дуелирам с Рейн, след като съм спал с жена му.