Джуд Деверо - Клариса

Клариса я изгледа унищожително.

— Само ако посмееш да го погледнеш похотливо, ще заповядам да ми поднесат сърцето ти на сребърна табла.

Джоан се ухили с разбиране.

— Години наред се опитвах да се промъкна в леглото му, но той не проявяваше интерес. Какво ще облечете днес?

Клариса избра рокля от бледосиня коприна с подплата от мека заешка кожа, оцветена в пурпурночервено.

— О! — прошепна възхитено Стивън, като я видя. — Не очаквах да срещна толкова красота в тази дива гора. — Той улови ръката й и я целуна.

Клариса стисна пръстите му и прегледа кокалчетата. Видя едва зараснали рани и гневът й избухна с нова сила.

— Ако още веднъж удариш така мъжа ми, да ти изсъхне ръката! — прокле го страстно тя.

Стивън примигна изненадано, после избухна в смях.

— А моят нещастен брат се е загрижил за лоялността ти! Трябва непременно да дойдеш в Шотландия и да се запознаеш с моята Алисия. Сигурен съм, че ще ти хареса.

— Чух, че си получил вести. От Майлс ли?

Лицето на Стивън помрачня.

— Роджър Чатауърт е намерил Майлс и Фиона и е ранил брат ни в рамото. Лейди Фиона се е върнала в Англия.

— Господи! Дано това сложи край на враждата. Роджър си върна сестрата и сега трябва само да помолим краля да прости на Рейн.

— Дано си права — въздъхна Стивън. — Но сега е крайно време да се върна при клана си. Освен това Майлс е бесен от гняв и иска да се бие с Чатауърт.

— Върни се в Шотландия — помоли тихо Клариса. — И се опитай да го спреш.

Стивън отново целуна ръката й.

— Ще направя, каквото мога. Сега поне знам, че оставям Рейн в добри ръце. Той е много своенравен, но ти ще се справиш.

Клариса избухна в смях.

— Когато… когато разговаряхте вчера в гората, споменахте ли Брайън Чатауърт? Рейн може би ще поиска да му отмъсти за удара, който Роджър е нанесъл на Майлс…

— Не, не вярвам. Тази сутрин Рейн говори надълго и нашироко с Брайън и мисля, че момчето му е харесало. В момента двамата се намират на площадката за упражнения. Трябва да тръгвам, Клариса. Хората ми ме чакат.

— Къде са хората ти? — попита смаяно Клариса. — Не видях нито един. Мислех, че си дошъл сам.

Стивън изглеждаше поласкан от учудването й.

— Доведох шестима мъже от клана Макарън, но ги разпределих в гората и им заповядах да пазят — обясни гордо той.

— Но Рейн е разположил стражите си навсякъде в гората — възрази Клариса. — Трябваше да кажеш на хората си да дойдат при нас, да се стоплят на огъня и да се нахранят с топло ядене. Нима не помисли, че ще замръзнат на този студ?

Стивън се засмя весело.

— Англичаните са мек, изнежен народ. Нашите лета не са така топли като вашите зими. Непременно трябва да ни посетиш в Шотландия. Вчера Дъглас ми каза, че със сигурност ще разплачеш братята му с песните си.

Клариса искаше да му зададе още много въпроси, но не посмя да го задържи. Чувствата бяха изписани на лицето й.

— Ела при нас — заключи с усмивка Стивън, целуна я по бузата и изчезна между дърветата. Късият плейд се развяваше изкусително около голите му крака.

Минаха три сравнително спокойни дни. Рейн беше обикнал сакатия Брайън и непрестанно се възхищаваше на усърдието му.

— Омразата го разяжда отвътре — обясни една вечер той, докато прегръщаше Клариса. — Уверен е, че ако тренира достатъчно упорито, ще се научи да се бие и ще победи брат си в рицарски двубой. Той няма представа, че Роджър е страшен боец. Ще убие момчето само с един удар на меча.

— Брат срещу брат — прошепна Клариса и потрепери от ужас. Беше помолила Брайън да нощува при тях в лагера, но момъкът предпочиташе да спи край реката, увит само в едно одеяло.

— Нямам доверие в този човек — твърдеше упорито Джоан. — Той почти не говори и отказва да има нещо общо с хората тук.

— Душата му е ранена. Един ден може би ще се възстанови — защитаваше го Клариса.

— Сигурно е замислил нещо лошо. Събира мъха от дърветата, а вчера даде много пари на един от мъжете, за да отнесе някакво послание.

— На кого? — попита разтревожено Клариса. Може би Брайън беше запазил братската си лоялност и възнамеряваше да доведе Роджър Чатауърт при Рейн или да издаде скривалището им на кралските хора.

— Нямам представа за кого е било посланието.

— Трябва да кажем на Рейн — реши Клариса, хвана слугинята си за ръката и я повлече към площадката за упражнения.

— Знам за това послание — отговори спокойно Рейн, когато развълнуваните жени му съобщиха какво са научили. — Брайън иска да знае как е сестра му.