Джуд Деверо - Клариса

— И какво узнахте?

Рейн заби меча си в дървената фигура.

— Семето на малкия ми брат е паднало върху плодородна почва. Лейди Фиона носи под сърцето си детето на Майлс.

Клариса си припомни прекрасната Фиона и острия й език.

— Това няма да й хареса. Вероятно е побесняла от гняв срещу мъжа, който я е взел в леглото си, а после я е напуснал.

Рейн я погледна сърдито.

— Ти май смяташ, че брат ми е виновен за всичко? А може би Фиона Чатауърт е просто една кокетка и е положила всички усилия да прелъсти Майлс. И после, когато той се е влюбил в нея, го е напуснала. Щом Чатауърт е ранил брат ми в рамото, това означава, че Майлс се е опитал да задържи Фиона при себе си. Не е ли така?

— Може би, но Майлс… — Тя млъкна и се ослуша напрегнато. В края на гората прозвуча сигнал на тромпети. — Какво е това, за Бога?

Рейн се обърна към един бивш войник:

— Иди да разбереш какво означава сигналът.

Мъжът се метна на коня си и препусна към края на гората. Върна се само след минути.

— Роджър Чатауърт приема предизвикателството, милорд.

— Рейн! — изкрещя гневно Клариса.

Съпругът й я изгледа остро и заговори бавно и отчетливо:

— Не съм изпращал предизвикателство. Вероятно Чатауърт е решил да направи първата стъпка.

— Не, милорд. Той…

— Аз изпратих предизвикателството — намеси се спокойно Брайън Чатауърт и всички се обърната изненадано към него. — Знаех, че брат ми няма да приеме предизвикателство, изпратено от мен, затова си позволих да му изпратя покана за двубой от името на Рейн Аскот.

— Сега обаче трябва да отидеш при него и да му кажеш какво си направил — заговори Клариса, сякаш увещаваше непокорно дете.

Тромпетите отново дадоха сигнал.

— Хайде, иди при Роджър — настоя Клариса. — Трябва да му обясниш.

— Върни се в шатрата, Клариса — заповяда спокойно Рейн. — Това не е женска работа.

Тя погледна мъжа си и изтръпна. Лицето му все още беше белязано от боксовите удари на Стивън, но онова, което прочете в очите му, беше по-ужасно от всичко.

— Рейн, нали не мислиш да приемеш това предизвикателство? Не си го изпратил ти. Имаш достатъчно разум, за да откажеш, нали?

— Джослин, отведи Клариса — нареди все така спокойно Рейн.

Тя се прибра покорно в шатрата и зачака мъжа си. Разхождаше се неспокойно напред-назад, мърмореше и се караше на прислужницата, докато Джоан не издържа и я остави сама.

Когато Рейн най-после се появи, погледите им се кръстосаха и Клариса изпъшка задавено.

— Не, Рейн, не! — Тя се втурна и го прегърна през кръста. — Ти не си го предизвикал!

Рейн се отдръпна и сложи ръце на раменете й.

— Клариса, този път трябва да проумееш, че това е въпрос на чест и аз не мога да не отговоря на предизвикателството. Ако Чатауърт умре, моето семейство ще заживее отново в мир. Ако сега не го убия, той ще поиска сметка от Майлс за обезчестяването на Фиона. Той се кълне, че Майлс я е взел насила.

— Тогава нека Майлс се бие с Чатауърт! — изкрещя Клариса. — Какво ме е грижа! Нека всичките ти братя се бият с него, само не ти!

— Не говори така, Клариса — продължи меко Рейн. — Разбирам, ти си жена, освен това не си израсла с нашите понятия за чест и достойнство. Затова те моля да не ме обиждаш повече. Помогни ми да си сложа бронята.

— Искаш да ти помогна? И ми говориш за чест! Как смееш? Какво ме интересува честта ти, когато мъжът, когото обичам, може да загине? Борих се дълго, за да спася живота ти, а сега искаш да заплатиш цената за глупавата игра на един хлапак. Нека Брайън се бие с брат си, щом толкова иска, но не ти. Не ти!

Лицето на Рейн пламна от гняв.

— Брайън не е дорасъл да се бие с Роджър Чатауърт, не разбираш ли? Освен това обидата е нанесена на семейство Аскот, не на Брайън. Забрави ли какво стори Чатауърт на сестра ми? Забрави ли, че я тласна към самоубийство? Аз няма да се бия за Брайън, а за Мери и Майлс, за бъдещия мирен живот на семейството.

Клариса падна на колене пред мъжа си и захълца сърцераздирателно.

— Моля те, не отивай! Той може и да не те убие, но сигурно ще те рани тежко.

— Стига, Клариса. — Рейн се усмихна и помилва косата й. — Ти сигурно не знаеш, но аз ще ти кажа, че земите, които притежавам, са купени именно с парите, които съм спечелил от участието си в рицарски турнири. Приел съм стотици предизвикателства и, както виждаш, съм жив и здрав.

— Не си прав — отговори през плач Клариса. — Никога не си получавал такова предизвикателство. Омразата, която Чатауърт храни към теб, е липсвала при турнирите. Моля те, Рейн!