Джуд Деверо - Клариса

Мъжът се изправи.

— Повече няма да те слушам. Ще ми помогнеш ли да си сложа бронята или да повикам Джослин?

Клариса скочи на крака.

— Наистина ли ме молиш да ти помогна да се приготвиш за собствената си смърт? Искаш от мен да играя ролята на покорна съпруга и да те окуражавам със сладки думи за чест и достойнство? Или е по-добре да ти говоря за смъртта на Мери и да налея още масло в огъня на омразата? Ако Мери беше още жива, дали щеше да поиска от теб да отмъстиш на насилника? Не беше ли целият й живот битка за мир и любов?

— Не искам да се разделим озлобени. Опитай се да разбереш, че трябва да приема предизвикателството.

Клариса се разтресе от гняв и престана да се владее.

— Ако сега се разделим и ти отидеш да се биеш с Роджър Чатауърт, макар че не си му изпратил предизвикателството, аз няма да ти простя. И гневът ще ни раздели.

Рейн я погледна мълчаливо.

— Внимавай какво говориш — прошепна след малко той. — И друг път сме се карали за тези неща, но никога не си говорила така.

— Рейн, нима не виждаш, че тази омраза ще те унищожи? Дори Стивън ми каза, че си силно променен. Забрави Роджър Чатауърт. Иди при краля и го помоли да ти прости. Искам да живея с теб, не разбираш ли? Престани да говориш за смърт и разруха и живей с мен!

— Аз съм рицар. Заклел съм се да отмъщавам за неправдите.

— Тогава направи нещо срещу законите, които отнеха земята на селяните! — изкрещя вбесено тя. — Те също са несправедливи. Но сложи край на тази отвратителна вражда с Роджър Чатауърт. Сестра му ще роди един Аскот. Един нов живот за живота на Мери. Какво повече искаш?

Сигналът на тромпетите прозвуча за трети път и Клариса се сгърчи като от удар.

— Трябва да се въоръжа — повтори търпеливо Рейн. — Ще ми помогнеш ли?

— Не — отговори съвсем тихо тя. — Сърцето не ми позволява да го сторя.

— Така да бъде — съгласи се глухо той, погледна я с неизказана болка и се наведе над бронята си.

— Ти избираш между мен и Роджър Чатауърт — напомни му Клариса.

Рейн не й отговори, само се наведе още по-ниско над бронята си. Клариса излезе от шатрата.

— Иди при него, Джослин — обърна се тя към младия певец, който чакаше отвън. После махна на Джоан и извика: — Ела с мен, трябва да си съберем багажа. Връщам се при дъщеря си.

Клариса имаше намерение да напусне гората на обезправените преди началото на двубоя. Разбира се, Рейн можеше да спечели, но нима тя трябваше да стои и да гледа как Роджър разсича тялото му на парченца? Беше убедена, че омразата тласка Роджър към лудост също както и Рейн.

Минаха около два часа, преди да се чуят първите шумове от битката. Клариса, която все още сгъваше дрехите си, остави работата си и излезе от шатрата. Каквото и да правеше Рейн, с когото и да се биеше, каквито и чувства да го вълнуваха, той беше неин мъж и тя трябваше да остане до него.

Тя махна на Джоан и закрачи безшумно към полянката, където трябваше да се състои двубоят. Почти беше стигнала, когато Джоан улови ръката й, за да я спре.

— По-добре не гледайте — прошепна разплакано слугинята. — Чатауърт е безмилостен.

Клариса я погледна втренчено, после се освободи от ръката й и се втурна към полянката.

— Джос! — извика задавено Джоан. — Спри я, моля те!

— Това не е битка, а клане — заговори твърдо той и я погледна право в очите. — Сигурно гневът на Роджър е бил по-могъщ и му е придал нечовешка сила. Каквато и да е причината, трябва да знаеш, че Рейн губи двубоя.

Клариса го блъсна с все сила.

— Рейн е мой — и в живота, и в смъртта! Пусни ме да ида при него!

Джослин погледна безпомощно Джоан и се отстрани, за да направи път на Клариса.

Въпреки предупрежденията на двамата си приятели, Клариса не беше подготвена за сцената, която се разиграваше на полянката. Двамата противници бяха слезли от конете и се биеха с мечовете си. Бронята на Рейн беше цялата в кръв. Златните леопарди, гербът на семейство Аскот, изобщо не се виждаха. Лявата ръка на Рейн висеше сякаш на един конец, но той продължаваше да се бие смело с десницата си. Роджър Чатауърт очевидно се наслаждаваше на безпомощния, непрекъснато отслабващ противник и си играеше с него на котка и мишка.

— Той умира — проговори глухо Клариса. Рейн имаше такова доверие в рицарската си чест, а сега трябваше да умре като звяр в клетка, зависим от милостта на Чатауърт, дълбоко унизен. Клариса понечи да се втурне към мъжа си, но Джослин успя да я задържи.

— Рейн! — изпищя тя.

Роджър Чатауърт се обърна и я видя. Макар че лицето му беше скрито зад наличника, Клариса усети, че мъжът е разбрал мъката й. Той описа бърз полукръг, вдигна бойната си брадва и със силен вик я заби в кръста на противника си.