Джуд Деверо - Клариса

— Трябва да направим още един опит да го умилостивим — обясни спокойно Джудит. — След смъртта на Брайън и бременността на Фиона името Аскот е станало още по-омразно за краля.

— А откакто умря кралицата… — започна намръщено Гевин.

— Кралица Елизабет е мъртва? — извика с мощния си глас Клариса и ястребът разпери уплашено крила. Джудит едва успя да го успокои. — Прощавайте — промърмори смутено Клариса. Тя нямаше понятие от отглеждане на ловни соколи. — Вестта за смъртта на кралицата ме изненада много и…

— Хенри загуби най-големия си син и жена си само за една година. На всичко отгоре семейството на овдовялата му снаха заплашва, че ще си поиска обратно зестрата. Оттогава кралят седи в покоите си и размишлява. Не пуска никого при себе си, иначе щях да замина за Лондон и да говоря с него.

— И за какво щеше да го помолиш? — попита тихо Клариса и в очите й блесна надежда.

— Искам да сложим край на тази вражда — отговори спокойно Гевин. — Един от нашето семейство загина, Чатауърт загуби брат си и смятам, че това е напълно достатъчно. Ако мога да говоря с краля, ще се опитам да го убедя да помилва Рейн.

— А какво ще стане с Майлс? — попита страхливо Клариса.

— Той е обезчестил Фиона Чатауърт и се съмнявам, че брат й ще му прости това зло.

Гевин и Джудит размениха многозначителен поглед. След малко Джудит отговори с мека усмивка:

— Майлс ни писа няколко пъти и от писмата му стана ясно, че е готов да се ожени за Фиона, ако кралят даде съгласието си.

— Роджър Чатауърт сигурно ще се радва да приеме един Аскот в семейството си — засмя се Клариса. — Значи вие искате да изпратите ястреба на краля, за да го направите по-благосклонен към желанията ви. Той обича ли лова със соколи?

Гевин и Джудит отново размениха многозначителни погледи.

— Клариса — започна нерешително Гевин, — всъщност ние смятахме първо да говорим с теб. Оставихме те да прекараш известно време с Катрин, но сега трябва да ни изслушаш.

Клариса го погледна несигурно и изведнъж в гърлото й заседна буца. По гърба й полазиха студени тръпки и тя изпита усещане за предстояща опасност.

— За какво искате да говорите с мен?

— Нека да влезем в къщата — предложи Джудит и върна ястреба на соколаря.

Когато се настаниха в кабинета на Гевин, Клариса беше успяла да възвърне част от решителността си.

— Кажи ми какво трябва да направя — помоли глухо тя.

— По-добре да говоря аз — намеси се решително Джудит. — Клариса, кралят не обича особено лова със соколи. В момента той не се интересува от нищо… освен от едно, и то е музиката — обясни тихо тя.

Клариса я погледна невярващо.

— И ти искаш аз да отида при краля на Англия, да му пея, за да го развличам, и между другото да го помоля да прости на мъжа ми и да даде ръката на една богата наследница на смъртния враг на семейството й? — Тя се изсмя недоверчиво. — Никога не съм твърдяла, че мога да правя магии.

— Клариса, ти си способна да постигнеш всичко, което искаш — опита се да я окуражи Джудит. — Никой в тази страна няма глас като твоя, да не говорим за композиторския ти талант. Ако накараш краля да забрави тъгата си поне за час, той ще те възнагради с половината кралство.

— Какво ме е грижа за краля? — разсърди се Клариса. — Нямам нищо против да свиря и пея за него, но се тревожа единствено за Рейн. Той непрестанно се опитва да ми внуши своето чувство за чест и аз най-после разбрах какво е искал да ми каже — или поне дотолкова, че днес съм абсолютно сигурна в едно: Рейн никога няма да ми прости, ако падна на колене пред краля и го помоля да помилва мъжа ми.

— Но ако успееш да издействаш кралската милост… — възрази тихо Джудит.

Клариса се обърна към Гевин:

— Ако ти беше на мястото на Рейн, щеше ли да поискаш от Джудит да отиде при краля и да се застъпи за теб? Нямаше ли да предпочетеш да се биеш като рицар?

Лицето на Гевин беше сериозно.

— Сигурно щеше да ми бъде много трудно да преглътна такова унижение.

— Унижение! — промърмори ядосано Джудит. — Ако Рейн бъде помилван, той ще се върне у дома и отново ще заживеем като едно семейство.

— И ще продължим да се караме зад стените на дома си — засмя се Гевин. — Разбирам Клариса. Не бих я посъветвал да отиде при краля против волята на съпруга си. Може би наистина е по-добре да се бием сами и да държим краля настрана.

Джудит понечи да му отговори, но погледна лицето му и се отказа. Клариса стана и излезе от стаята, без да посмее да погледне Джудит в очите.