Джуд Деверо - Дукесата

Въпреки енергичните команди на Арва мина цял час, докато ги настаниха в стаите им. Клер се съблече и се строполи върху огромното легло. Преди да се завие, беше вече заспала.

Но не спа дълго. Събуди се зъзнеща. Одеялото беше тънко, а в камината не гореше огън. С тракащи зъби слезе от леглото и затърси банята. Баня нямаше. Не намери и свещник.

След като снова известно време из непрогледната тъмнина, най-сетне тя напипа кутия кибрит и няколко свещи. Запали една от тях и я вдигна високо над главата си, за да се огледа. Но видя само грамадното легло и тежки дъбови мебели. На стената отсреща висеше и една картина, голяма колкото гардероб, от която някаква жена я гледаше втренчено. Жената от картината се усмихна и Клер си помисли, че разбира неловкото й положение.

Клер открехна вратата на огромен старинен шкаф, който за щастие са оказа пълен с дрехи. Може би докато спеше, някой беше разопаковал багажа й? Не, дрехите вътре не бяха нейните. Извади една, която, ако се съди по кройката, трябва да беше най-малко на петдесетина години.

Потръпна от студ — сега не беше най-подходящото време за изследване на къщата. Трябваше да навлече нещо върху памучната си нощница, за да не замръзне съвсем.

Отвори двете врати на гардероба и се залови да търси топли дрехи. Вътре имаше и детски одежди, и рокли за жени, които са надхвърляли стоте килограма. На дъното откри костюм за езда. Едно по-дълго препускане може би щеше да прогони студа от вкочанените й крайници, помисли си тя. Жакетът изглеждаше малко странно с широките си ръкави и повдигнатата, стегната с колан талия, и Клер реши, че костюмът е малък за нея, но той беше вълнен и дори да се окажеше къс, щеше да й стане.

Откри чекмедже, пълно с пожълтяло, миришещо на мухъл бельо, но намери и някои неща, които щяха да предпазят кожата й от грубата вълна на костюма за езда. Сред бельото имаше и няколко чифта плетени чорапи.

„Обувки“ — промърмори Клер и лека-полека взе да изпитва удоволствие от това приключение. Като дете обичаше да се преоблича в тоалетите на майка си и сега отново се наслаждаваше на тази игра.

Намери и чифт високи, заострени отпред ботуши с копчета.

Когато свърши с обличането, се огледа в старинното огледало и прихна от резултата. В тъмната стая с високия таван и стените, тапицирани с червен брокат, тя приличаше на героиня от роман. Когато се запъти към вратата, откри друг гардероб, отвори го и намери вътре ръкавици и няколко шапки. Накриви на главата си дръзка малка шапчица, която изглеждаше като миниатюрен мъжки цилиндър, и я закрепи с игла, взе от едно чекмедже и чифт груби кожени ръкавици, които бяха прекалено големи за нея, и напусна стаята.

За щастие, притежаваше отлична способност за ориентиране и намери пътя до външната врата през три коридора и две къси стълбища. Входната врата не беше залостена и ако се съдеше по ръждата върху бравата, вече поне стотина години не се заключваше.

Като предполагаше, че конюшните се намират зад къщата, тя се запъти натам. Десетина минути по-късно все още вървеше, без да е стигнала края на къщата. Дори с ръкавици й се налагаше непрекъснато да потрива ръце, за да ги постопли, и се боеше, че от студа ще й се вкочанят пръстите на краката. Когато най-сетне стигна до задната част на къщата, тя зави наляво и продължи да върви. Необходим й беше половин час, докато стигне до конюшните.

На изток небето тъкмо започваше да сивее, когато тя забеляза в обора светещ фенер. Долови и гласове.

Един младеж излизаше от конюшнята и почти се сблъска с нея. Той я изгледа така, сякаш виждаше призрак. В своите старомодни одежди действително приличам на привидение, помисли си Клер.

— Здравейте — каза тя на младежа. — Ще ми дадете ли кон? Искам да пояздя малко.

Младежът не каза нищо, само кимна и тръгна заднешком към конюшнята. Малко по-късно отвътре излезе по-възрастен човек и я попита какво предпочита — мъжко или дамско седло и дали умее да язди.

— Мога да яздя всякакъв кон — отговори Клер самоуверено. Стоеше на плочника в двора и чакаше да й оседлаят кон.

Лека-полека всички мъже от конюшните излязоха и я загледаха с нескрито любопитство, докато на Клер й се стори, че е циркова артистка, която трябва да даде представление. Завъртя се два пъти и се усмихна на мъжете.

Най-сетне изведоха коня й и по-възрастният мъж й помогна да го възседне. Наблюдаваше я критично, докато се закрепи на седлото и сетне отстъпи на крачка от коня.

— Ей там една пътека води на изток — обясни човекът и посочи надясно. Клер му кимна благодарно. Когато тръгна в тази посока, тя се обърна и помаха на мъжете, които стояха пред конюшнята и гледаха подире й. Те й се усмихнаха и някои също помахаха.