Джуд Деверо - Дукесата

— Ти, естествено, знаеш — каза Хари замислено, — че със завръщането си ставаш дук.

Тревилиън изпръхтя, за да покаже на брат си какво означава за него тази титла.

— Нима допускаш, че искам да водя заседнал живот и да управлявам тази уродлива къща плюс останалите замъци? Колко такива грозилища притежаваш всъщност?

— Четири — отвърна бързо Хари. Избягваше да погледне брат си, тъй като Тревилиън имаше невероятната дарба да чете и най-потайните мисли на човека. А когато не успяваше да ги прочете, задаваше въпроси, докато другият сам му ги издаваше.

— Е, разкажи ми какво става в английския ти череп? — попита Тревилиън приятелски.

— Ти си толкова англичанин, колкото и аз, и освен това аз съм половин шотландец.

— Затова ли постоянно се разхождаш в този проклет килт? Не ти ли мръзне задникът?

— Отгатна — каза Хари усмихнато и допусна грешката да погледне брат си.

— Правиш го заради момичето, нали? — попита Тревилиън.

— Какво знаеш за нея?

— Твърде малко неща — отговори тайнствено брат му.

В този миг Хари избухна в смях.

— Значи ти си бил! Ти си бил възрастният човек, когото срещнала. Виновен си, че конят се е изплашил е я хвърлил. Ти си бил болният старец, който паднал в безсъзнание пред нея.

Хари се изправи още повече в леглото. За него брат му открай време си беше възрастен човек. Един от техните вуйчовци беше подхвърлил, че Тревилиън се родил на белия свят вече зрял, искал да си спести детството и затова го прескочил. Хари доста се зарадва, че бяха нарекли по-големия му брат „старец“.

— Трябваше да я чуеш — продължи Хари. — Не беше във възторг от теб и непрекъснато говореше за „стареца“.

Тревилиън се изправи и закрачи към дъното на стаята. Но не ти е казала името ми, помисли си той.

— Знаеш ли, че иска да пише книга за мен?

Хари никога не бе виждал своя брат толкова самоуверен.

— Тя иска да пише за всичко. И чете всичко, което й попадне пред очите. Ти си седмият или осмият човек, струва ми се, за когото иска да напише книга и между другото, тя май е третата жена, която копнее да стане авторка на твоята биография. — Хари направи пауза. — Каза ли й кой си?

— Не. Разправих й, че съм близък на семейството, в отговор, на което тя спомена твоя покоен брат, който по нейна преценка бил един… страшно усърден драскач на писма.

— Не крие мнението си, нали?

Тревилиън се обърна към Хари и го фиксира с поглед на отровна змия. Някакъв човек, твърдящ, че познавал лично капитан Бейкър, веднъж се закле пред Хари, че той можел да гледа някого с часове, без да мигне нито веднъж.

— Изглежда, че я харесваш.

Хари сви рамене.

— Тя е добро момиче, макар и типична американка.

— И изключително привлекателна — добави тихо Тревилиън.

Хари се изправи.

— Слушай, Уили, това не значи, че ще се опиташ да ми я отнемеш, нали? Тя е моето откритие, моята богата американка.

Тревилиън седна отново до леглото и се усмихна на брат си.

— Значи тя е твоята богата американка. Ще се жениш за нея заради парите?

— В края на краищата всеки иска да запази покрива над главата си, не е ли така? А и мама…

— Ах, да, нашата скъпа майка. — Тревилиън поднесе чашата си към светлината. — Как е тя със здравето?

— Повече не може да се желае, в нейното състояние.

— И още гони всеки от стаята си, предполагам. Твоята богата американка запозна ли се вече с нея?

Хари отпи глътка уиски.

— Още не. Клер пристигна едва вчера.

— Вярваш ли, че ще хареса годеницата ти?

— Има ли значение? В края на краищата Клер е подходяща партия.

— За един американец.

— Тя не е от тези шумни и нетактични американки, които постоянно говорят как се печелят пари и непрекъснато искат да променят света.

— Докато в този дом са настроени враждебно към всяка промяна. Вехториите на дядо висят в гардероба му точно така, както ги оставих, когато като деветгодишно хлапе напуснах дома. Кажи ми, мама още ли иска всеки да си плаща вестниците, които чете в тази къща?

— Трябва да се пести. Мама не е лоша, уверявам те.

— Към теб — забеляза Тревилиън тихо. След кратко мълчание Хари започна:

— Какво ще правим сега? Ще разкажем ли на всички, че вторият брат е възкръснал от гроба и е законният дук? Като те гледам такъв, май си се наситил да скиташ по света. Решил си да разкриеш кой си всъщност?

— Вече ти казах какви са ми плановете. Искам да отдъхна и да пиша. Това е всичко. Ако зависи от мен, ти можеш да станеш проклет дук, или, по-точно, да си останеш такъв. — Тревилиън прониза Хари с хипнотизиращите си очи. — Аз трябва да спечеля пари за моите експедиции. Впрочем откъде, по дяволите, Уелският принц знае, че капитан Франк Бейкър и граф Тревилиън са едно и също лице?