Джуд Деверо - Принцесата

— Прясна сьомга от Шотландия? — продължаваше да пили Джей Ти неуморно.

— За леля Брадли.

— И как успявате да си доставяте всичко това при тази война?!

— Леля Брадли има уговорка с неколцина пилоти. Не съм имала време да се позаинтересувам точно как го е организирала.

— Мога да си представя! — каза Джей Ти и се хвана за главата. — „Организирала“ е точната дума. Правителството на Ланкония плаща всичко, а твоята скъпоценна леля Брадли…

— Моля те да бъдеш по-въздържан! — предупреди го високомерно Арайа.

Джей Ти вдигна глава от счетоводните книги. От минута на минута тя отново се превръщаше в онази малка драка от острова…

— Пак си навлякла онова отвратително бельо, нали? — каза той заядливо и се усмихна злорадо, като видя как лицето й цялото почервеня. — На, искаш ли? — И той й подаде парче дъвка.

— О, да! — възкликна тя радостно.

— Два пъти ти спасих живота. Но мене никога не си погледнала с такава благодарност, с каквато посрещна дъвката.

Арайа започна да дъвче.

— О, правила съм го. Но ти беше толкова зает със себе си, че не го забеляза.

Той присви очи.

— Дръж се по-добре или ще съжаляваш! Защо не се опиташ да ми помогнеш с нещо! Седиш като на тръни. Това ме изнервя!

— Окей, бейби! — каза тя и стана.

Трудно му беше да се концентрира в книгите. Дъвката сякаш преобрази Арайа. Сега тя все повече му напомняше на „неговата“ принцеса.

Доколкото можеше да съди от онова, което видя досега, кралското семейство се състоеше от куп готованци. Паразити, които живееха на чужд гръб. Изобщо не се замисляха за това, че държавата им е почти фалирала. Ако имаше право да се разпорежда, той веднага би разпределил част от задълженията на Арайа между членовете на семейството. Братовчедката Барбара сигурно би се радвала да поеме контактите с обществеността, Гена пък беше много подходяща да приема военните паради… Джей Ти нямаше точна представа за особените таланти на Фреди, Ники и Тоби, но би било дяволски сполучливо решение, ако поемат от плещите на Арайа тези отегчителни научни доклади за разните буболечки. Леля София може да бъде изпращана на всички празненства с топовни гърмежи, може и да долови нещо от онова, което става около нея.

— Защо се усмихваш? — попита Арайа. Джей Ти се облегна назад на стола си.

— Мислех си за членовете на твоето семейство.

— Доста са хаотични, нали? — В погледа й имаше извинение.

— Кой го казва? Принцеса Арайа или мисис Монтгомъри?

— Американската Арайа — отвърна тя и се залюля на стола си. — Досега никога не съм се впрягала от тази лудост със снежния крем, но това струва на държавата сума пари. Много ли е скъпо?

— Скъпо-прескъпо.

— И какво можем ние да предприемем? — Джей Ти се обърна към нея.

— Ние…

Обзе го изкушението да каже: „Ами нека да питаме графа!“, но не го каза. Вместо това започна да й обяснява как му се иска да разпредели задачите между роднините й.

Арайа се позамисли и каза:

— Няма да им се хареса. Вярно е, че Гена с удоволствие ще приема парадите на кралската гвардия, това е единствената войска в Ланкония, а и леля София ще е страшно развеселена от топовните салюти, но другите ще се възпротивят.

— Ще трябва да ги убедя. Или по-право, трябва да ги убеди твоят човек.

— Моят…? — не разбра Арайа. — Ах да, човекът, за когото навярно ще се омъжа.

Стражата отвори вратата и извести:

— Граф Джулиън, Ваше кралско височество!

Джулиън нахлу бесен.

— Арайа! Какво правиш тук сама с този човек?

Арайа скочи и глътна дъвката си.

— Преглеждаме сметките.

— Искаме да видим какви са дълговете на Ланкония — добави спокойно Джей Ти. — А принцесата стои при мене, защото само така мога да гарантирам нейната безопасност.

Джулиън погледна Арайа така, като че бе някакво зле възпитано дете.

— Време е за нашата разходка.

Преди Арайа да може да отговори, Джей Ти застана с цял ръст пред графа.

— Принцесата е заета. Разбрано? А сега изчезвайте!

Джулиън само изгледа злобно Джей Ти, врътна се на токовете си и напусна стаята. Гвардеецът затвори вратата след него и на Джей Ти се стори, че в очите на войника се мярна одобрение.

— О, не! — изохка Арайа и рухна на стола си. — Сега вече успя да го сториш! Той никога няма да се ожени за мене!

— Много добре — отвърна Джей Ти. — Ти заслужаваш по-добър мъж.

— И къде ще намеря по-добър от него?

— На всеки ъгъл в Америка.

— Все още не си разбрал. Аз трябва да се оженя за благородник. Човек, който ще подпомогне монархията. Човек, който…