Джуд Деверо - Принцесата

— Я по-добре ми разкажи нещо за твоята гвардия! — пресече я Джей Ти по средата на изречението. — Въобразявам ли си, или наистина всичките са еднакви?

— Да, те са досущ еднакви.

— Като чинии от порцеланов сервиз?

— Точно така. Телосложението им трябва да има размерите, определени от Роуън на времето. А това ще рече: височина метър и осемдесет, гръдна обиколка метър и тридесет, талия седемдесет сантиметра. За всяко ланконско момче е най-голяма чест да бъде прието в гвардията, стига униформата да му е по мярка!

Джей Ти преценяваше с присвити очи.

— Гръдна обиколка метър и тридесет! Това не се получава от само себе си. Това става с тренировка! Има ли някакво заведение, където да тренират тези момчета?

— Да. Казва се „Школата на Роуън“.

— Пак този Роуън! — изпъшка Джей Ти. — Мисля, че за днес ми стигат тези сухи цифри. Да излезем малко из града. Искам да поразгледам лозята, докато ти ми разказваш за гвардейците. Освен да отварят и да затварят вратите тези момчета могат ли да правят и нещо друго?

Камериерките на Арайа се ужасиха, като разбраха, че настоява да излезе облечена само с пола и блуза. Сама си избра и ниски обувки с грайфер.

— Но, Ваше височество! Какво ще си помислят хората за вас! Та те очакват все пак да видят една принцеса!

— Ще видят едно човешко същество — заяви Арайа енергично.

Лейди Верта изглеждаше така, като че всеки момент може да припадне.

— Не, не! Не искам и ръкавици! Не е нужно да ме сресвате…

Арайа излетя от стаята, преди придворните дами да я задушат от съжаления.

Джей Ти вече я чакаше пред вратата. Разговаряше с един от гвардейците.

— Изглеждаш фантастично! — погледна я той очарован.

Арайа почувства, като че ли й поникнаха крила.

Той я хвана съвсем естествено под ръка и се спуснаха надолу по стълбите. Тя не направи опит да се освободи, дори се притисна към него. Не се отдръпна дори когато срещнаха лейди Брадли и тя вдигна изненадано вежди. Пред гаража Джей Ти влезе в кратък спор с шофьора, защото настоя, сам да кара колата. За Арайа нямаше никакво съмнение кой ще излезе победител в този спор.

Джей Ти изкара от гаража един суперелегантен изискан „Родстер“.

— Но това е колата на леля Брадли! — ужаси се Арайа. Ала се почувства страшно смела, когато се качи в колата. Вятърът развяваше косите й. Чувстваше се свободна и щастлива. Очакваше я ден без никакви задължения. Беше успяла да се отърве от пристегнатия корсет и да го остави в къщи.

Джей Ти я гледаше с жадни очи. И накрая не издържа. С добре премерен жест той обхвана главата й, притегли я и я целуна, както си караше.

— Колко е хубаво да те видя отново такава, детенце!

Тя се отдръпна отново на мястото си, щастливо усмихната.

— Къде отиваме всъщност?

— Първо на тренировъчния плац на тази ваша Школа! Ходила ли си някога там?

Тя избухна в смях, като си спомни:

— Когато бях на петнадесет, веднъж се измъкнах да наблюдавам мъжете. Изглеждаха великолепно!

— Направо ще те разжалват като принцеса, ако разберат какво дяволче си!

Школата на гвардейците се намираше на около миля от двореца. Откакто се помнеха, тук беше мястото за турнири и други празници. От едната страна на плаца се издигаше висока, открита отпред постройка.

Когато наближиха дотолкова, че да могат да наблюдават, Джей Ти спря колата. Видяха може би сто и петдесет мъже, всичките с еднакъв ръст, само с по една бяла кърпа около бедрата. Лъсналите им от пот мускулести, бронзови тела блестяха на слънцето. Тренираха най-различни спортове: борба, стрелба с лък, фехтовка, бой с мечове, бокс. Някакъв посивял мъж се въртеше около борещите се и ги окуражаваше. Джей Ти се почувства като че в някаква друга епоха.

— Сигурно са се обучавали така още в тринадесети век, по времето на Роуън?! — прошепна той, смаян. Обхвана го непреодолимо желание да потренира с тези мъже. Да! Точно такава трябва да бъде борбата: един срещу друг, лице в лице! Да хвърляш бомби срещу беззащитното цивилно население… Каква честна борба е това?!

— Ох, забелязаха ни! — каза Арайа.

Разнесе се рязко изсвирване, войниците изчезнаха. Само след няколко секунди се появиха, облечени в дълги роби и се строиха за миг. Беше много впечатляващо.

Джей Ти подкара колата.

— Смятам, че няма да им е приятно, че съм тук — каза Арайа притеснено.

— Не забравяй, че си тяхната принцеса.

— Но те не искат да бъдат смущавани, когато имат упражнения. Дядо винаги казва…

— Ти само не се отдалечавай от мене, съкровище! Аз ще те пазя!