Джуд Деверо - Принцесата

— Арайа, любима моя! — Джулиън я притегли в прегръдките си. — Най-после сме сами! Бях загубил вече всяка надежда! — Той обсипа лицето й с целувки.

Арайа знаеше, че Джей Ти стои в храстите и дебне. Освободи се от прегръдката на Джулиън, но продължи да го държи за ръце.

— Чудесно е, че можем да се срещнем несмущавани от никого. Ела, нека седнем и да си поговорим!

— Да разговаряме при тази луна! Не, не, любима, нека да те погаля!

— Моля те, Джулиън! — И тя го притегли към една мраморна пейка. — Ние трябва да поговорим! За нашето бъдеще, например! Никога не сме го правили.

Джулиън целуваше ръцете й.

— Аз си мислех, че се женя за една страна, а сега се оказва, че получавам една очарователна жена!

— Какво възнамеряваш да правиш след като се оженим? Искам да кажа, с какво ще се занимаваш? С благотворителност? Или със спорт? Толкова малко зная всъщност за тебе…

— Прекрасно е, че мислиш по този въпрос — каза той и се опита да я целуне по устата, но Арайа отбягна устните му. Той въздъхна. — Никога не съм се интересувал кой знае колко много от спорт. Само яздя по малко, това е всичко. Учили са ме да управлявам финанси. Мисля, че баща ми лелееше големи надежди някога да може да си възвърне поне част от богатството, пропиляно от моя дядо. Изгубихме всичко. — В гласа му прозвуча горчивина. — Всичко, което притежавам, са моите познания и добрият ми произход. Дойдох в Ланкония, защото разбрах, че имат принцеса за женене. Само че никой не ми каза колко е хубава тази принцеса… — Гласът му се изпълни с нежност. — Арайа, убеден съм, че щастието ще съпътства нашия брак!

— Да, може би — отвърна тя. — И все пак какво ще правиш след като се оженим?

— Какво ще правя? Ще правя това, което прави един цар! — Той я погледна така, като че ли смята въпроса й малко глупав.

— Разбирам.

Той отново започна да целува ръцете й, бързо-бързо.

— Любима моя! Ти ще бъдеш душата на нашите приеми. Щом свърши тази проклета война, ще ти накупя дрехи от Париж, ще те облека от глава до пети!

— И ще посрещаме само най-отбрано общество. После ще си имаме цял рояк дечица като ангелчета, ще науча сина си на кралски обноски…

— А как ще плаща Ланкония всичките тези дрехи и балове? Как си го представяш? Или ще трябва да увеличим данъците? — Гласът й се скъса. — Да почнем да прибираме една трета от реколтата на моите поданици, да ги оставим да мрат от глад?

Той пусна ръцете й и я погледна.

— Всички финансови въпроси можеш да оставиш на мене. Няма защо да се натоварваш с тях! Кралицата на моето сърце ще трябва да се грижи само за менюто на нашите гала-приеми, за друго нищо.

Арайа трепереше от ярост и възмущение. Сигурно това беше причината, този мъж да иска да я убие. Щом тя може да изпитва подозрение към човека, който твърдеше, че я обича, какво остава за другите!

Тя скри лице в ръцете си и каза:

— О, Джулиън! Сам не знаеш колко вълшебно звучи всичко това! Да се събуждам сутрин, без да се тревожа за нещо! Как искам да прелетя до Париж, за да разгледам най-новите модели! А децата! Ще прекарвам, разбира се, по-голямата част от времето си с тях! Няма да се тормозя с политически проблеми!

Джей Ти в храстите едва не се пукна от смях. Тя чудесно имитираше в момента Доли, липсваше само произношението от Южните щати. Едва ли не изпита съжаление към Джулиън.

Джулиън нежно отмести ръцете й, за да я погледне в очите.

— Любима моя, аз просто не бях сигурен в чувствата ти. Правиш ме най-щастливия човек на света! Още утре ще се осведомя за приходите на Ланкония, а след това вече можем да започнем приготовленията за сватбата.

— Но кралят… — започна Арайа.

— Пфу! Този старик! Той така и така няма представа какво става. Ще трябва да се подготвя за моето регентство. Ела, хайде да се връщаме в двореца!

— И няма ли да ме целуваш повече?

— Но разбира се, любима! — Той бегло докосна устните й. — Нощта е хладна. Ще се разболееш! Хайде да вървим!

— Не — отвърна Арайа. — Искам да поостана още малко. Едно момиче има нужда да остане малко само с романтичните си мисли — довърши тя закачливо.

— Не мисля, че е редно, но щом настояваш… — Той й целуна ръка официално, обърна се и закрачи делово по пътеката.

Арайа остана на пейката, докато долови стъпките на Джей Ти.

— Сега си доволен, нали! — извика тя и преглътна сълзите, които я задушаваха. — Радваш се, че пак излезе прав! Джулиън иска Ланкония, а не мен! Иска да стане крал, а аз ще кисна в детската стая. Всяка американска жена ще има повече власт от мене! Защо не ми се изсмееш?