Джуд Деверо - Принцесата

— Вие не можете да се оттеглите, преди Нейно кралско височество да пожелае на всички ни лека нощ — обясни Джулиън. Тонът му ясно говореше, каква непростима грешка е допуснал Джей Ти.

— Предайте й моите най-добри пожелания. Надявам се, че ще спи добре! — отвърна Джей Ти закачливо. След това кимна на тримата принцове.

— Боже Господи! — чу Джей Ти да казва един от тримата, когато затваряше след себе си вратата на салона.

Уолтърс го очакваше. Беше приготвил за Джей Ти копринена пижама и кашмирен халат.

— Трябва да намеря начин да охранявам принцесата и през нощта — заяви Джей Ти, като измери с презрителен поглед пижамата и халата.

— Веднага след вечеря тя ще се срещне с графа в Градината на кралицата — съобщи Уолтърс.

Някакъв вътрешен глас го предупреждаваше да не се интересува от това. Но чувството му за дълг победи.

— Как да стигна до Градината на кралицата?

— След моста ще завиете надясно по тясната пътека. Веднага след високия жив плет е Градината на кралицата. Това е едно, ако ми разрешите така да се изразя, много закътано местенце.

Джей Ти беше видял от прозореца на стаята си колко красиви са градините около двореца. Не беше трудно да намери пътя. Градината на кралицата беше обградена с плачещи върби, които не пропускаха светлина. Беше толкова тъмно, с пръст да ти бръкнат в очите, няма да го видиш.

— Джулиън? — чу той шепота на Арайа.

Джей Ти застана неподвижен и се ослуша. Не се чуваше никакъв звук. Той изскочи от храстите и я прегърна през кръста.

Тя отвори уста да извика. И той направи онова, което му се видя най-естествено в случая: целуна я.

Толкова му беше липсвала! Идеше му да я разкъса на две части — едната за Ланкония и другата за него. Той я целуваше лудо, като че загиваше от жажда. Усети как ръцете й обгърнаха врата му и тя го притегли към себе си.

— Моя малка… — шепнеше той и целуваше тила й, вплел пръсти в косата й.

Мина доста време, преди да почувства, че тя се съпротивлява. Объркан, той я пусна.

— Защо ми причиняваш болка? — ахна тя без звук. — Защо ме преследваш? Не можеш ли да разбереш, че не искам да те виждам отново? Не те исках тогава горе в планината, не те искам и сега!

Постепенно червената пелена, която бе паднала пред очите му, когато я докосна, се поразнесе.

— Тук съм, защото трябва да бдя над тебе — каза той дрезгаво. Окашля се. — Исках само да ти покажа колко е опасно за тебе да оставаш някъде самичка. Можех много лесно да те нападна!

— Та ти ме нападна! — извика тя. — Ще бъдеш ли така добър да ме оставиш сега сама? Аз съм тук, защото имам среща с бъдещия си съпруг.

— И той ще те опази! Този хърбав…

— Това вече е много! — извика тя задавено. — Той не е толкова висок, колкото тебе, но какво значение има това? Не изглежда, както се изразява Гена, „чудовищно“ хубав. Но аз го намирам приятен. Не можеш ли да разбереш, че при един брак аз трябва да мисля за повече неща, отколкото за удоволствията в леглото? Не можеш да останеш мой съпруг, следователно, моля те, не ме притеснявай. Точно мисля, че съм на път да се влюбя в граф Джулиън. Не желая да ме охраняваш и непрекъснато да бъдеш край мене. Ще те помоля сега да се махнеш, ако обичаш, за да се видя с годеника си!

Джей Ти бе благодарен, че тъмнината скриваше лицето му.

— Имаш право — каза той най-сетне. — Но тук аз изпълнявам задача. Моят президент ми е заповядал да пазя живота ти и ще го сторя! Съвсем не съм сигурен все още, дали твоят дребосък не е замесен в заговора. Така че ще остана до тебе, докато той е тук.

— Какво би спечелил Джулиън от моята смърт? — запита тя заядливо. — Тогава изобщо няма да може да се ожени за мен.

— Да, би се оженил за една упорита, самостоятелна кралица, която ще го кара да върви две крачки зад нея. Ти никога не би му позволила да участва в управлението, познавам те достатъчно добре! Помисли само какво стана днес: той нареди нещо на войника и ти веднага отмени неговата заповед. Войникът послуша тебе. Дори и страхливец като твоя граф не може да издържи така цял живот.

Арайа остана безмълвна известно време.

— А ако аз умра? — прошепна тя.

— Ще те наследи сестра ти. Онзи, който се ожени за нея, ще управлява всъщност страната.

— Но Ланкония е бедна страна. Защо някой ще иска да властва точно тука?

— Съвсем не е толкова бедна, колкото си мислиш. Но чувам стъпки. — Той се приведе над нея. — Няма да те оставя сама. Ще се скрия наблизо. — И изчезна в храстите.

Думите на Джарл й направиха силно впечатление. Досега винаги се беше опитвала да търси нормално обяснение за атентатите. Внушаваше си, че никой не би могъл да има изгода от нейната смърт. Но какво искаше да каже с това, че Ланкония не била чак толкова бедна, колкото тя мисли?