Джуд Деверо - Принцесата

И в гласа, и в усмивката й нямаше нищо друго освен безкрайно благоволение.

Страшното животно срещу нея само изсумтя презрително и се пресегна към малкото метално куфарче.

— Имам само униформата си. Друго няма.

Той хвърли дрехите на скута й, излегна се на земята, обърна й гръб, придърпа едно одеяло и затвори очи.

Арайа бе потресена. Само такива мъже ли има в Америка — дето отвличат, стрелят и мятат ножове? Почувства сълзи да парят очите й. Но енергично си забрани да се размеква. Няма да плаче сега! Изобщо няма да плаче, каквото и да става!

Знаеше обаче, че няма да може сама да разкопчае роклята си. Никога досега не й се беше налагало да се съблича сама. Загърна се плътно с неговите дрехи и легна колкото е възможно по-далече от мъжа. Но клетото й тяло продължаваше да трепери от студ.

— Какво става? — изръмжа той и седна. — Ако се страхуваш от мене, мога да те успокоя. Няма жена, която да ме интересува по-малко от тебе.

Арайа мълчеше, чуваше се само тракането на зъбите й.

— Е, добре — въздъхна той. — Ако изляза навън, така че да не те виждам, ще съблечеш ли тази проклета рокля, за да сложиш нещо сухо на себе си?

— Не зная как се прави — призна тя жално.

— Кое как става?

— Не бихте ли престанали да ми крещите така? — изгледа го тя строго и се изправи. — Никога не съм се събличала сама. Всичките тези копчета… Не зная как…

Тя млъкна, защото срещна смаяния му поглед. Какво всъщност очаква този човек? Да не би да смята, че една принцеса кърпи чорапи или лъска сребърните съдове?

Тя надменно изправи глава.

— Никога не се е налагало да се събличам сама. Но съм убедена, че мога да се науча. Ако ми обясните основните правила, аз…

— Ела, обърни се! — изръмжа той и я завъртя да застане с гръб към него. Започна да разкопчава роклята й.

— Мисля, че не е редно да ви позволявам повече да ме докосвате… Вие… Как ви беше името?

— Джей Ти Монтгомъри.

— Да, Монтгомъри, предполагам, че…

Той рязко я обърна към себе си и тя се озова пред гневното му лице.

— Аз съм лейтенант Монтгомъри, на служба във флота на Съединените щати! Не се обръщай към мене само с „Монтгомъри“, не съм ти лакей!

„Боже мой! Винаги ли крещи така този невъзможен човек?!“

— Напълно разбирам. Естествено че ще използвам титлата ви. Наследствена ли е?

— Нещо повече, принцесо! Сам съм си я заслужил. Получих я, защото… можех да закопчавам сам ризата си — отвърна той грубо. — Хайде, готово! Сама ли ще излезеш от роклята или аз да я смъкна?

— Ще се справя някак — каза Арайа.

— Добре — Той отново си легна.

Арайа го наблюдаваше внимателно, докато събличаше роклята си. Не посмя да свали и многобройните си фусти и бельото си — и без това се чувстваше ужасно неудобно. Но облече униформата.

Подът бе влажен, бельото й бе залепнало по тялото, и косата й бе мокра. Отново я втресе.

— По дяволите! — изруга Монтгомъри, превъртя се и метна одеялото върху нея. Притегли я към себе си, докато гърбът й опря на гърдите му.

— Невъзможно ми е да ви разреша… — започна тя, но той я пресече остро:

— Млъкни и заспивай!

Силното му тяло излъчваше приятна топлина, тя неохотно се подчини и скоро потъна в дълбок сън.

Като се събуди на следващата сутрин, Арайа видя, че е сама. Няколко минути остана да лежи тихичко, за да размисли.

Преди всичко непременно трябва да се върне в базата и да оповести на обществеността, че е жива и здрава. Дядо й ще изпита голямо облекчение. Тя стремително изпълзя от палатката. Навън гореше малък огън, но този Монтгомъри не се виждаше. Униформата му й беше твърде голяма и Арайа ясно съзнаваше, че видът й в момента не е особено елегантен. Вдигна от земята мократа си рокля и започна да съблича униформата.

— Тук е твърде горещо за толкова много фусти! — прозвуча внезапно зад нея гласът на този ужасен човек.

Арайа се стресна и притисна роклята към себе си. Джей Ти вдигна униформата си, която тя бе захвърлила небрежно на земята, и я стрелна гневно с очи:

— Пет пари не даваме за чуждата собственост, така ли, мадам?

— Аз не съм мадам. Аз съм…

Той я спря с ръка.

— Да, зная. Ти си царственото наказание за всичките ми прегрешения! Защо ония мъже, дето те довлякоха, не можаха да изчакат до неделя?! Ще облечеш ли този парцал или ще стърчиш така да го държиш в ръце?

— Необходимо е да се отдалечите. Недопустимо е да се обличам в присъствието на един мъж.

Той изпъшка.

— Ти надценяваш себе си, принцесо! Недей мисли, че ми действаш! И гола-голеничка да ми се разхождаш, ще си остана ледено невъзмутим. Побързай с обличането. Трябва да изчистиш скаридите!